Решение № 4311 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15286/2011 г.

Решение № 4311 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15286/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград, чрез упълномощения адвокат Николай Колев, против решение № 578 от 24.10.2011 г., постановено по административно дело № 517 от 2011 г. по описа на Административния съд - Хасково, с което съдът е отменил акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 75 от 14.04.2011 г. на главен експерт в отдел "Приходи", потвърден с решение на касатора № 541/08.06.2011 г. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба до съда, тъй като не е изчерпан реда за обжалване по административен ред, който е задължителен - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Според касатора, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 4 ЗМДТ актът за установяване на задължение по декларация подлежи на обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а постановеният от него акт - пред кмета на общината, който е решаващ орган по смисъла на ДОПК. Касаторът моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а образуваното съдебно производство - прекратено, като подадената жалба бъде изпратена по компетентност на кмета на община Димитровград. При условията на евентуалност касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка излага съображения, че установените от съда нарушения на процесуалния закон при издаването на акта не са съществени, а нарушения на материалния закон не са допуснати. Моли решението евентуално да бъде отменено като неправилно, а подадената жалба против АУЗД да бъде отхвърлена. Ответникът - Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд - шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на предявените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Хасковския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорения от ОД на МВР - гр. Хасково АУЗД № 75/14.04.2011 г., издаден от главен експерт в отдел "Приходи" при община Димитровград, с който е установено задължение по чл. 9б ЗМДТ за такса битови отпадъци за 2010 г. в размер общо на 48,63 лева - главница и лихви в размер на 3,33 лв., изчислени към 14.04.2011 г., по подадена от задълженото лице данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № Ж 1172 от 24.06.2009 г. При оспорването му по административен ред пред началника на отдел "Приходи" при община Димитровград процесният АУЗД в частта му за установеното с него задължение за такса битови отпадъци за деклариран жилищен имот, находящ се в гр. Димитровград, бул. "Г. С. Раковски" № 38, вх. В, ап. 18, е бил потвърден с решение № 541/08.06.2011 г. на по-горестоящия административен орган. С обжалваното решение Административният съд - Хасково, е отменил оспорения АУЗД № 75/14.04.2011 г., като е приел, че съдебното производство е допустимо, тъй като жалбата на ОД на МВР е подадена до съда, след като е изчерпан редът за обжалването на този акт по административен ред пред началника на отдел "Приходи" при община Димитровград, съгласно изискването по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Изложил е съображения, че в АУЗД № 75/14.04.2011 г. се определяло само общ размер на задължение по чл. 9б ЗМДТ без разграничение по отделните видове услуги, извършвани на територията на общината, което водело до извод, че определянето на общия размер ТБО било извършено незаконосъобразно. Посочил е, че при последвалия административен контрол тази нередовност не била отстранена, тъй като и в решението на по-горестоящия административен орган нямало определяне на отделни стойности на задължението за ТБО за 2010 г. Наред с това съдът е приел, че АУЗД е издаден при нарушение на специалните разпоредби по ЗМДТ и ДОПК, предвид неизпълнението на задължението по чл. 107, ал. 3 ДОПК за уведомяване на лицето за конкретния размер на задължението за такса битови отпадъци. Според съда, за да е дължимо едно вземане, то следва да е ликвидно, т. е. да е определено по основание и размер, и едва след този момент длъжникът, ако не го плати в установения срок се счита, че изпада в забава, съответно спрямо него ще възникнат редица неблагоприятни правни последици - начисляване на лихва, издаване на акт за принудително събиране на задължението и т. н. Поради това че в случая не е изпълнено задължението на административния орган за уведомяване на длъжника за конкретния размер на задължението, същият не знае какво точно дължи и не може валидно да изпълни задължението си. Едва след надлежното съобщаване на конкретния размер на задължението, по отношение на длъжника ще е налице изискуемост на същото, което той следва да изпълни в установените в закона срокове и при последващо неизпълнение ще търпи неблагоприятните последици. Настоящият касационен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд за допустимост на жалбата на ОД на МВР срещу оспорения пред него АУЗД № 75/14.04.2011 г., издаден от главен експерт в отдел "Приходи" при община Димитровград, потвърден с решение № 541/08.06.2011 г. на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград. В този смисъл не е налице твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК и оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение на Хасковския административен съд е неоснователно. Съображенията за този извод са следните: Препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ посочва, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването на актовете става по същия ред. В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е уредено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 от ДОПК. В чл. 107, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, сред които по силата на препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ е и производството по установяване на задължение за такса битови отпадъци като вид местна такса, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на Националната агенция за приходите. Това означава, че при обжалването на АУЗД за такса битови отпадъци по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община. В чл. 144, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал. 2, разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета, озаглавена "Общи разпоредби" от дял трети, озаглавен "Обжалване") се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго. Разпоредбата несъмнено се отнася за АУЗД, които се издават по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК и поради това, че препращането се отнася само за неуредените отношения, то при обжалването на АУЗД по административен ред компетентния орган е този, който е посочен в специалната разпоредба на чл. 107, ал. 4 от ДОПК - териториалният директор на НАП. Когато с АУЗД са установени задължения за местни данъци и/или местни такси, правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община, съгласно чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ. Кметът на съответната община осъществява функциите на решаващ орган само когато задължението е установено с ревизионен акт, тъй като съгласно чл. 4, ал. 5, предложение първо от ЗМДТ кметът осъществява функциите на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Според използваната в ДОПК терминология "решаващ орган" е горестоящият административен орган, който е компетентен да разгледа жалбата против ревизионния акт по административен ред. Субсидиарното приложение на правилата за обжалване на ревизионни актове при обжалването на другите актове, издавани по реда на ДОПК, съгласно чл. 144 от ДОПК, се осъществява само доколкото в ДОПК не е предвидено друго и затова при обжалването на АУЗД, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, обжалваното по административен ред се осъществява пред териториалния директор на НАП, чиито правомощия се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, когато се касае за АУЗД за местни такси. Горното налага извод, че в производството по обжалване на АУЗД за местни такси, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителят на звеното за местни приходи при общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на АУЗД по административен ред, а за задълженото лице възниква правото да обжалва АУЗД по съдебен ред по реда и при условията на чл. 156, ал. 1, 2, 3 от ДОПК. Затова в конкретния случай АУЗД правилно е обжалван от задълженото лице пред началника на отдел "Приходи" при община Димитровград, който е ръководителят на звеното за местни приходи по смисъла на чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ и с произнасянето на този орган е приключило производството по обжалване на акта по административен ред. Доколкото с решението на началника на отдел "Приходи", което представлява решение по чл. 155 от ДОПК, е потвърдено определеното с АУЗД задължение за такса битови отпадъци и лихва върху него, то за задълженото лице е налице правен интерес от обжалване на акта пред съда, съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приложим на основание чл. 144, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ. Предвид изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата против АУЗД в частта, която е потвърдена от началника на отдел "Приходи" при обжалването по административен ред. Даденото в решението на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград указание, че неговото решение подлежи на обжалване пред кмета на общината, е неправилно, тъй като противоречи на приложимите правни норми, обсъдени по-горе. Това неправилно указание само по себе си не може да породи право на обжалване по административен ред, което не е нормативно регламентирано. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е допустимо и не е налице основание за неговото обезсилване. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, с което е приет за незаконосъобразен оспорения АУЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е отменен. За възникване на задължението за такса битови отпадъци не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията. Такса битови отпадъци е законоустановена в чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ, където е посочено, че общините събират такава. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ в качеството си на собственик на облагаем с данък недвижим имот ОД на МВР - Хасково е задължена и за такса битови отпадъци. Чл. 62 от ЗМДТ урежда, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на териториите за обществено ползване. Задълженията за такса битови отпадъци са определени по основание и субект и в чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 10 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, а сроковете за заплащането й са регламентирани в чл. 18, ал. 1 от същата наредба, след изтичането на всеки от който върху невнесеното задължение се дължи лихва. Размерът на таксите се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги, е изцяло от компетентността на общинските съвети, които я определят в годишен размер, въз основа на одобрена план-сметка. В случая размерът на ТБО е определен с решение № 808 от 17.12.2009 г. на Общински съвет - Димитровград, и задължението на ОД на МВР - Хасково съобразно това решение е определено правилно. Неуведомяване на задължено лице по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е от значение за съществуването на самото задължение за плащане на такса битови отпадъци, предвид неговата законоустановеност. Неуведомяването може да влияе за заплащане на начислената лихва, но не и за самото съществуване на задължението, което не е оспорено по основание и размер. Съобщението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на задължението за ТБО, а не представлява индивидуален административен акт, защото самото съобщаване на таксата на задълженото лице не е предпоставка за възникване на задължението, тъй като задължението възниква по силата на закона. Невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В същия смисъл е текстът на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за такса битови отпадъци представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. С неплащането на задължението в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Оспореният АУЗД, с който е определено задължение за такса битови отпадъци, е съобразен и с материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно, че от ОД на МВР - Хасково, като собственик на недвижим имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № Ж 1172/24.06.2009 г. Декларацията е представена по делото (л. 22) и от съдържанието й е видно, че с нея е деклариран недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Димитровград, бул. "Г. С. Раковски" № 38, вх. В, ет. 6, ап. 18, наред с това в декларацията са посочени площта на имота, конструкцията и годината на построяване на сградата. По делото не се спори относно техническите характеристики и параметри на имота, имащи значение за определяне на данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ, съответно - относно размера на данъчната оценка на имота, която съгласно горецитираното решение на Димитровградския общински съвет представлява основа за изчисляване на задължението за такса битови отпадъци. Не се спори също, че за 2010 г. ставката на такса битови отпадъци за трите предоставяни услуги е в размер на 4,5 на хиляда (промила) върху данъчната оценка на недвижимия имот. Задължението за такса битови отпадъци като вид публично общинско задължение възниква с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни норми. За възникването и дължимостта на задължението не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно всички елементи от фактическия състав за възникване на това задължение и в конкретния случай тези предпоставки са осъществени, тъй като лицето е собственик на недвижим жилищен имот, за който е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ; в декларацията по чл. 14 от собственика на имота са посочени необходимите данни за определяне на данъчната оценка на имота съгласно приложение № 2 към ЗМДТ; изтекъл е предвидения срок от време, от който таксата е дължима; деклараторът на имота е лице по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. По изложените съображения първоинстанционният съд неправилно е отменил обжалвания АУЗД, като го е приел за издаден в нарушение на процесуални правила и на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на ОД на МВР - Хасково против АУЗД № 75/14.04.2011 г., издаден от главен експерт в отдел "Приходи" при община Димитровград, потвърден с решение № 541/08.06.2011 г. на началника на отдел "Приходи" при община Димитровград.