Определение № 2369 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 401/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. А., представлявана от адв. Н. Д., срещу решение № 246 от 05.09.2024г. по в.т.д. № 88/2024г. на Апелативен съд Варна, с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 111 от 28.11.2023г. по т.д. № 23/2022г. на Окръжен съд Търговище са отхвърлени предявените от касатора против ЗАД „Армеец” искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г. в Република Унгария, както следва: 1/ за разликата над 2000 лева до 5613,70 лева ежемесечно – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за придружител – болногледач, придружител, при 12 часов работен ден на всеки от тях седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни; 2/ за сумата 50 000 лева, представляваща необходим разход за закупуване на приспособено стандартно МПС /автомобил/ за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, както и в частта за разноските. Настоящият състав констатира, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „ЗАД „Армеец““ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на Ф. Н. А. по иск с правно основание чл.432 ГПК по 5613,70 лева месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, които имуществени вреди са настъпили от увреждане, причинено при ПТП на 15.02.2017г. в Република Унгария, считано от 15.04.2022г. пожизнено и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, както и по въззивна жалба на Ф. Н. А. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за сумата 50 000 лева, представляваща необходим разход за закупуване на приспособено стандартно МПС /автомобил/ за управление от лице с пълна парализа на долните крайници. В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач и медицинско лице, е основателен до размер на 2000 лева, а искът за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разход за закупуване на приспособено стандартно МПС /автомобил/ за управление от лице с пълна парализа на долните крайници е неоснователен. С диспозитива на решението си въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е осъдено да заплати на Ф. Н. А. по иск с правно основание чл.432 ГПК сумата над 2000 лева до 5613,70 лева месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, които имуществени вреди са настъпили от увреждане, причинено при ПТП на 15.02.2017г. в Република Унгария, считано от 15.04.2022г. пожизнено и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, и е потвърдил решението в останалата му обжалвана част. В диспозитива на въззивното решение обаче липсва произнасяне по тази част от иска, осъдителното първоинстанционно решение по която е отменено, като касационната жалба е насочена срещу въззивното решение в частта по този иск. Компетентен да прецени дали е налице очевидната фактическа грешка на въззивното решение и да я поправи съгласно чл.247 ГПК е постановилият го съд. При изложените обстоятелства настоящият състав намира, че делото следва да бъде изпратено на постановилия обжалваното решение въззивен съд за извършване на проверка относно наличие на допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение