Определение № 49 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2940/2013 г.

Производството е по чл. 307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], за отмяна, на основание чл.303 ал.1 т.5 пр. първо ГПК, Постановление за възлагане от 08.08.2012 год. на ЧСИ Т. К., рег.№ 708 от КЧСИ, по изп. дело № 20127080400011, в полза на [фирма] - дружество, спечелило публичната продан за недвижимия имот / поземлен имот и сгради /, състояла се от шести до осми август 2012 година. Молителят твърди, че въпреки качеството си на присъединен взискател по чл. 459 ал.1 ГПК, предвид вписана върху имотите възбрана, вкл. присъединен по право, в качеството на ипотекарен кредитор, с учредена за голяма част от имотите, върху които е насочено принудителното изпълнение, договорна ипотека / нот. акт № 37, рег.№ 829, дело № 31 / 05.03.2010 год., вписан с акт № 149, том.1 дело № 733 от същата дата на А. /, не е бил уведомен от съдебния изпълнител за описа и насрочената публична продан,съгласно изискването на чл. 501 ал.1 ГПК, с което са увредени интересите му като кредитор, предвид препятстване възможността му да участва в публичната продан, в качеството на наддавач ,без задължение за заплащане на задатък, съответно да придобие правото на собственост, в изплащане на вземането му към [фирма] / възлагане в изплащане / - чл. 494-495 ГПК. С това обосновава процесуалноправната си легитимация за исканата отмяна на Постановлението за възлагане. Твърди, че за същото е узнал след справка в Имотния регистър от 26.09.2012 год., в резултат на получено уведомление за предявяване разпределение на постъпилата от публичната продажба сума, спрямо която дата счита, че следва да се преценява срока по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК. Ответните страни - длъжникът [фирма] и спечелилото публичната продан [фирма] – оспорват допустимостта на молбата поради това, че молителят не обосновава процесуалноправна легитимация за подаването й, тъй като не е от кръга лица, посочени в чл.435 ал.3 ГПК и конкретно - фактически участвал в производството като наддавач, без задължение за задатък, взискател. В тази връзка считат, че като необвързан от правните последици на Постановлението за възлагане, в качеството на необходим другар в производството по публичната продан / ограничавайки я до действията по наддаването и плащането на цената /, молителят не обуславя и легитимация за предявяване молба за отмяна, на основание чл.304 ГПК. Позовават се на недопустимост на молбата и предвид предприето от [фирма] обжалване на Постановлението за възлагане по реда на чл.435 ал.3 ГПК, приключило с влязло в сила първоинстанционно определение за оставянето й без разглеждане, независимо от оттеглянето й във въззивна инстанция / в конкретния случай обусловило единствено прекратяване на въззивното производство, образувано по частна жалба на молителя срещу определението, за оставяне частната му жалба по чл. 435 ал.3 ГПК без разглеждане, не и обезсилване на първоинстанционното определение /. В този смисъл, ответните страни считат обжалването по чл. 435 ал.3 ГПК като предоставено на страната, въпреки твърдяната й тук легитимация, защитно средство, изключващо извънинстанционния способ за контрол, каквото съставлява производството по отмяна - чл.303 и сл. ГПК. Направено е и искане за спиране настоящото производство, до постановяване на влязло в сила решение по образувано исково производство, за оспорване ипотечното право на [фирма] спрямо длъжника [фирма], предвид нищожност на договора за ипотека, за която нищожност са развити подробни съображения. За да се произнесе по допускане молбата за отмяна до разглеждане в открито съдебно заседание, настоящият състав съобрази следното: С оглед необжалването му от страните ,разполагащи с легитимация съгласно чл.435 ал.3 ГПК / фактически участвалия в публичната продан единствен наддавач и длъжника /, каквато молителят не отрича, че няма и именно предвид същото мотивира интерес от исканата отмяна, Постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.08.2012 година. По делото се установява узнаване за осъществилата се публична продан от молителя, едва с предявяване разпределението на постъпилата от публичната продан сума - на 26.09.2012 год., спрямо която дата настоящият състав намира, че следва да се съобрази срока по чл. 305 ал.1 т.5 - спазен, предвид подаването на молбата на 09.10.2012 година. [фирма] обосновава процесуалноправна легитимация на молител, в качеството на взискател по право в образуваното изпълнително производство, предвид учредена в негова полза договорна ипотека върху част от имотите - предмет на принудителното изпълнение и възложени от публичната продан и вписана възбрана върху същите, в удовлетворяване вземане на банката по издаден срещу длъжник [фирма] изпълнителен лист, въз основа договор за кредит, обезпечен от ипотекарния длъжник [фирма]. Формалното позоваване на легитимация, удовлетворяваща качеството на молителя като участник в изпълнителното производство по право, е достатъчно за допускане молбата за отмяна до разглеждане по същество, на твърдяното основание - нарушено право на участие, по смисъла на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. Несъстоятелен е довода за недопустимост на производството по отмяна, предвид процесуалния ред по чл.435 ал.3 ГПК, независимо, че е предприет от молителя, тъй като този ред е предоставен на фактически участвали в публичната продан страни - лице, внесло задатък, взискател – наддавач, без задължение за задатък и длъжника. Доколко основанията за атакуване публичната продан, предвидени в същата разпоредба, са обвързващи и единствено противопоставими и от останалите участници в изпълнителното производство при атакуване Постановление за възлагане с молба за отмяна / допустима съгласно Решение № 90 / 1972 год. на ОСГК на ВС /, поради което и преценимо възможно, но осуетено тяхно участие само в тази фаза на принудителното изпълнение – по наддаването в публичната продан, респ. доколко молителят е могъл да участва в самото наддаване / вкл. с кои действия се изчерпва същото / и осуетяване тази му възможност е следствие от неуведомяването, предвидено изрично в чл. 501 ал. 1 ГПК, е въпрос по същество. Искането за спиране на настоящото производство ,на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване исковото производство за установяване нищожността на договорната ипотека, учредена в полза на молителя [фирма], не следва да бъде уважено.Като извънинстанционно средство за контрол, отмяната в същността си изключва приложението на института на спирането по чл.229 ГПК, при липсата и на изрично препращаща към същия норма в Глава ХХІV – та на ГПК / изводимо от съдържанието на основанията по чл. 303 ал.1 ГПК /. Отмяната, при атакуване на Постановление за възлагане, цели предоставяне нова възможност за законосъобразно извършване на съответното изпълнително действие - извършване на нова публична продан. Отричане на ипотечното право на присъединен по право взискател не е от естество да осуети проданта и няма преюдициално значение за извършването й, с оглед наличието на легитимация на същия като кредитор, а в случай на извършването й преди прогласяване евентуална нищожност на ипотеката, респ. предходно прогласяването й удовлетворяване на ипотекарния кредитор, за длъжника възниква право на осъдителен иск за платено без основание на взискателя, като привиден кредитор, с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Дори да се допусне субсидиарно приложение на чл.229 ГПК и в производството по отмяна, въпросът относно действителността на договорната ипотека, а оттук - съществуването на ипотечното право на молителя и размера на вземането му - са извън предмета на произнасяне в настоящото производство, респ. преюдициалност на спора с този предмет спрямо исканата отмяна липсва. Предвид надлежно заявена процесуална легитимация на молителя и спазен срок по чл. 305 ал.1 т. 5 ГПК, както и като намира спазени изискванията на чл. 260 – 261 ГПК вр. с чл. 306 ал.1 ГПК и разменени преписи от молбата, съгласно чл. 306 ал.3 ГПК, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение