Определение № 159 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 85/2017 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№16600/15.11.2016 г., подадена М.Д. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, като представляващ Прокуратурата на Република България, против въззивно решение №1910/13.10.2016 г. по гр.д.№2357/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав. С обжалваното решение касационният жалбоподател е осъден да заплати на Н. И. Н. от [населено място] сумата 15500 лева – имуществени вреди – претърпяна загуба – платени адвокатски хонорари в наказателното производство, както и пропуснати ползи в размер на 2603,77 лева, законна лихва върху внесена гаранция от 5000 лева, за периода от 04.11.2006 г. по 05.10.2010 г., както и сумата 3666,26 лева, законна лихва върху иззетата сума от 4600 лева за периода от 11.8.2006 г. по 21.02.2013 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 11.02.2013 г. до окончателното им изплащане Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция за присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева. В изложението на касационния жалбоподател относно размерът на присъдените имуществени вреди се поставя правния въпрос: „Може ли да се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение в наказателния процес ?“. Посоченият правен въпрос е предмет на разглеждане по тълк.д.№1/2017 г. по описа на ВКС ОСГК, което налага спиране на настоящото дело. Предвид на изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.