Определение № 8696 от 20.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2023 г.

Производството е образувано по жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, чрез адв. Г. Кеседжи против решение № 372 / 18.11.2022 г. по адм. дело № 82 / 2022 г. на Административен съд – Кърджали. Развити са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя квалифицира жалбата като касационна и посочва, че се подава от легитимно лице – страна в производството по адм. дело № 82 / 2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на предвидения от закона 14-дневен срок, съдържа законоустановените реквизити по чл. 212 АПК и ясно посочване на основанията за касационен контрол, предвидени в чл. 209, т.3 АПК, поради което моли да бъде разгледана по същество като основателна. Ответникът по жалбата, „Горубсо-Кърджали“ АД, гр. Кърджали, чрез адв. Е. Сергиева, преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Не изразява становище по нейната допустимост. Приема, че е в производство по касационно оспорване и посочва, че претендира разноски като уточнява, че ще представи доказателства за тях в по-късен момент при разглеждане на делото. Процесуалният представител на „Горубсо-Кърджали“ АД, гр. Кърджали, адвокат Е. Сергиева, преупълномощена от адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“, от гр. София с молба от 08.09.2023 г. претендира да бъде отведен на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл. 144 АПК от съдебния състав на Върховния административен съд, разглеждащ адм. дело № 1960/2023 г. по описа на съда, съдията-докладчик Т. Тодоров, посочвайки че е пристрастен, тъй като в изразено от него особено мнение към съдебно решение по друг съдебен спор, в който е участвал нейния доверител, не са „изложени обосновани и дори адекватни мотиви“ (т.1 от молбата от 08.09.2023 г.), „липсват мотиви“(т.1, т.2, т.3, т.5 от молбата от 08.09.2023 г.), особеното мнение е изготвено с „изопачаването на спорните по делото факти и обстоятелства“ (т.2 от молбата от 08.09.2023 г.). Процесуалният представител се е „впечатлил“ (т.4 от молбата от 08.09.2023 г.) от изложеното, че „Предмет на делото по оспорване на административния акт е съществуването на оспорените материални субективни права и правни задължения, разпоредени с акта, както и на материалното субективно преобразуващо право те да бъдат отменени. Не е предмет на делото законосъобразността на административния акт.“ (курсивът е на процесуалния представител) и заявява, че „при ясната регламентация в АПК и специалното законодателство относно правомощията на съда при преценката за законосъобразност на административните актове, подобно становище, ясно заявено в противоречие с установеното в кодекс и закон положение, ясно навежда на основателно съмнение в безпристрастността“. В своето изложение адвокат Сергиева използва три пъти в рамките на различни словосъчетания израза „ясно“, като във всички случаи това е в пълно противоречие с данните за налично обективно познание досежно процесуалната доктрина и тълкувателна практика. Изложената в особеното мнение правна теза за предмета на делото има своите първоизточници в трудовете на бележитите български учени проф. Ж.Сталев, проф. К.Лазаров и Г.Ангелов, съгласно които предмет на делото е спорното материално субективно право. То е твърдяно право и затова процесът не остава без предмет, ако се окаже, че претендираното или отричаното право не съществува било защото не е възникнало или е било погасено, било защото нашия правен ред не признава такова право. Белезите, които индивидуализират субективните права, а и с това и предмета на делото, са: правопроизводящият факт (административен акт, подлежащ на съдебен контрол), съдържанието на правото (незаконосъобразности на административния акт) и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Вярно е, че чл.145 АПК е озаглавен „Предмет на оспорване“, но значението на това заглавие и съдържанието на разпоредбата е да посочат административния акт, подлежащ на съдебен контрол, което е в пряка връзка с чл. 159, т.1 АПК, който изисква в качеството на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване наличие на акт, подлежащ на съдебно оспорване. Разпоредбата на чл. 168 АПК е озаглавена „Предмет на съдебна проверка“ и като такава е посочена законосъобразността на оспорения административен акт. Предмет на всеки правосъден процес е спорът относно съществуването на конкретно материално субективно право. Ролята на процеса е за „защита-санкция“. Процесът като защита–санкция цели с помощта на държавната принуда да възстанови законосъобразното развитие на накърненото правоотношение, давайки защита в полза на правоимащия и санкция спрямо правонарушителя. Предмет на делото по оспорване на административния акт е съществуването на оспорените материални субективни права и правни задължения, разпоредени с акта, както и на материалното субективно преобразуващо право те да бъдат отменени. Незаконосъобразността на акта е от пряко правно значение за съществуването на посочените спорни права. Когато са основание за нищожност, пороците на акта представляват юридически факти, които са правоизключващи спрямо разпоредените с него права и задължения. Когато са основания за унищожаемостта му, те са юридически факти, които са правопораждащи за преобразуващото субективно право на отмяна на акта. Тъкмо затова чл. 168, ал.1 АПК сочи законосъобразността на акта като предмет на съдебна проверка. (По-подробно по тези въпроси виж проф. Ж. Сталев „Българско гражданско процесуално право“ 8-мо издание, София, 2006, с.27-34; 223-226; 354-357; 266-270, статия от същия автор „Същност на отказа да се издаде административен акт и особености на неговото обжалване“; Г.Ангелов „Административнопроцесуален кодекс – Коментар“, София 2006, с.298-299; 333-335, както и Тълкувателно решение № 1 / 08.06.2001 г. по тълкувателно дело № 1 / 2000 г. на ОСС на Върховния административен съд, докл: С. Петкова и др.). Правните съждения на адвокат Сергиева се доближават до т.нар. обективна теория, застъпвана от проф. Д. Хрусанов и А. Еленков, която приема, че предмет на делото е законосъобразността на обжалвания акт. Правейки паралел с контролно-отменителното производство по ГПК (отм.) А. Еленков търси сходство със съдебното производство по АПК, визирайки, че предмет на делото по касация и в контролно-отменителните производства е самия акт (т.е. неговите правни последици). Малко по-късно съдия Еленков включи в своята теза за предмет на делото (материализирана в съдебна практика на Върховния административен съд) и публичното право на административния орган да издаде акта. Значимото в тезата на А. Еленков е, че непосредстваната цел на контролно-отменителното производство определя и неговия предмет – самата незаконосъобразност на обжалвания акт. Независимо дали този акт е съдебен, т.е. правораздавателен, или е административен, т.е. акт по държавно управление. Защото и съдебният правораздавателен акт, и административният акт по държавно управление са все юридически актове на публичната власт. Като такива те могат да бъдат само правомерни юридически действия. Незаконността им не се състои в извършване на нещо запретено, а се състои в липса на елемент от фактическия състав. А елементите на фактическите състави на държавния правораздавателен (съдебен) акт и на държавния управленчески (административен) акт са едни и същи – чл. 146 АПК за административния акт, а за съдебния неправилност, недопустимост и нищожност. (По-подробно по тези въпроси виж Ал.Еленков, „Коментар на АПК“, София, 2007г., с.123, както и решение № 5615 / 17.06.2005 г. по адм. дело № 1293 / 2005 г. на Върховния административен съд, 5-чл. състав и др.) За да обобщим всички по-важни доктринални тези за предмета на делото, без да бъдем упрекнати отново в пристрастност, следва да посочим и застъпената такава от В. Петков в статията „Въпросът за предмета на административното дело в светлината на Тълкувателно решение № 6 от 2010 г. на Върховния административен съд“, както и особеното мнение на съдия З. Шуменска по Тълкувателно решение № 6/ 25.11.2010 по тълкувателно дело № 4 / 2010 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен съд), които приемат, че предмет на делото е материалноправния въпрос или материалното правоотношение, по което административният орган упражнява компетентността си. Разбира се интерес за доктрината и съдебната практика представлява и тълкуването, дадено от съдия В. Раданов досежно предмета на делото в статиите му „Съдържание на силата на пресъдено нещо на решението по оспорване на административен акт“; „Предмет на силата на пресъдено нещо на решенията по същество при съдебно оспорване на административни актове“; „Нищожността на административния акт като предмет на силата на пресъдено нещо“. В обобщение следва да се посочи, че изброените правни тези, залегнали в доктрината и съдебната практика, не са имагинерни, а имат важно практическо значение, защото почиват на тълкуване на действащата нормативна уредба. В посочените източници се съдържа още значителна и ценна библиография по темата. Върховният административен съд счита, че във фактическия състав на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК липсва основание за отвод, продиктувано от различия в мисленето и тълкуването на нормативните актове между съд и процесуален представител на страна по делото. Особеното мнение, изразено от съдия Т. Тодоров по съдебно решение № 8234 / 31.07.2023 г. по адм. дело № 1181 / 2023 г. на Върховния административен съд не подлежи на касационен или друг вид контрол от друг или от същия състав на Върховния административен съд, а още по-малко от процесуалния представител, на която и да било от страните по настоящия съдебен спор, както не подлежи на контрол и в рамките на процедура по отвод по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК вр. с чл.144 АПК, а също не може да бъде и основание за нарушаване на принципа за случайния подбор за разпределение на делата, нормативно закрепен в чл. 9 от Закона за съдебната власт. По изложените съображения искането за отвод е неоснователно. Във връзка с предмета на спора по адм. дело № 1960/2023 г. по описа на Върховния административен съд настоящият състав на съда намира за установено следното: Производството е по чл. 197 и сл. АПК, вр. с чл. 200, ал.2 АПК. С решение № 372 / 18.11.2022 г. по адм. дело № 82 / 2022 г. Административен съд – Кърджали е отменил решение № ХА - 2П / 27.01.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Хасково, за прекратяване на процедурата по ОВОС, в т.ч. и на съвместната процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за инвестиционно предложение „Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Момчилград“, находище „Момчил“, участъци: „Обичник“, „Рударка“ и „Пловка“, с възложител „Горубсо-Кърджали“ АД, гр. Кърджали. Изпратил е преписката на директора на РИОСВ – Хасково за продължаване на административното производство от етап: след първа отрицателна оценка на доклада за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение „Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Момчилград“, находище „Момчил“, участъци: „Обичник“, „Рударка“ и „Пловка“, с възложител „Горубсо-Кърджали“ АД, гр. Кърджали съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. През последните години Върховният административен съд уеднакви своята практика по дела с подобен предмет като прие, че в условията на прекратена процедурата по Глава Шеста на Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение, административният орган не се произнася с акт по същество, поради което и производството пред съда е по чл. 197 и сл. АПК. Различни са хипотезите по чл. 93, ал.6 вр. с ал.10 и чл. 99, ал.8 от Закона за опазване на околната среда, при които производството пред съда се развива по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Фактът, че Административен съд – Кърджали се е произнесъл с решение, а не с определение не е пречка този съдебен акт при условията на конвергиране да бъде разгледан като такъв по чл. 200 от АПК, съгласно който определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 200 АПК (виж ТР № 2 / 24.03.2021 г. на ВАС по т.д. № 10 / 2019 г. ОСС I и II колегии) Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд установи съдържанието на правната норма в смисъл, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал.1 АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Задължителни са и за всички физически и юридически лица, участници в административните производства. Предвид гореизложеното, при съобразяване със задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 10 / 2019 г., ОСС от Първа и Втора колегии, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в случая не е допустимо обжалването на решение № 372 / 18.11.2022 г. по адм. дело № 82 / 2022 г. на Административен съд – Кърджали, имащо характер на определение по чл. 200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. По тези съображения образуваното по касационната жалба на директора на РИОСВ - Русе производство по адм. дело № 1960 / 2023 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е недопустимо поради отсъствието на процесуална легитимация на административния орган и като такова следва да бъде прекратено. (В този смисъл виж определение № 8862 / 12.10.2022 г. по адм. дело № 7995 / 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; определение № 875 / 26.01.2023 г. по адм. дело № 6251 / 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; определение № 1121 / 01.02.2023 г. по адм. дело № 11663 / 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; определение № 9781 / 02.11.2022 г. по адм. дело № 8299 / 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и др.). Заявеното искане за разноски от процесуалния представител на „Горубсо-Кърджали“ АД, гр. Кърджали е неоснователно предвид липсата на доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 22 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 200, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение