Определение № 10238 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ЗП Х. З. К., чрез адв. Е. Силвестърова, съдебен адрес: гр. София, [улица], срещу Определение №1814/20.05.2024 г., постановено по адм. дело №362/2024 г. по описа на Административен съд/АС/- Плевен. В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател в настоящата хипотеза е приложим 1- годишният срок, предвиден в чл.102, ал.2 от АПК - не по-късно от 1 година от възникване на основанието- Решение на ВАС, Петчленен състав, постановено по адм. дело №6554/2021 г., с което е оставено в сила решение по адм. дело №9587/2020 г. на ВАС, Седмо отделение. С последното е обявена за нищожна Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2007-2013 г. Иска се от касационната инстанция да отмени процесното определение и да върне преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като му даде задължителни указания по разглеждане на същото. Ответникът – Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния представител Главен юрисконсулт М. Колева в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съдът е обсъдил представените с административната преписка писмени доказателства, като въз основа на установените с тях факти е формирал правилни правни изводи. Съдебното производство пред АС - Плевен е започнало по подадена жалба от ЗП Х. З. К. срещу Заповед №РД20-57/19.03.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с която отказва да възобнови производството по издаване на административен акт, по искане постъпило в Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/ с Вх. №02-150-6500/3417#7 от 26.07.2022 г. за да откаже възобновяване на административното производство Министърът на земеделието и храните е приел, че искането е недопустимо, като подадено извън законоустановения тримесечен срок, предвиден в чл.102, ал.2 от АПК, отнасящ се за хипотезите по чл.99, т.2 - 7 от АПК. Искането е за отмяна на влязъл в сила административен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2015 г. с Изх. №02-150-6500/3417 от 23.08.2018 г. Молителят е направил искането си за възобновяване, като е изложил съображения за наличие на основание по чл.99, т.4 от АПК- обявена за нищожна Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2007-2013 г. с влязло в сила Решение №4822/15.04.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело №9587/2020 г., потвърдено с Решение №2340/14.03.2022 г. по адм. дело №6554/2021 г. Предмет на съдебен контрол пред настоящия касационен съд е Определение №1814/20.05.2024 г. по адм. дело №362/2024 г., с което административният съд е отхвърлил жалбата на ЗП Х. З. К., УИН 15/010615/80371, чрез адв. Е. Силвестърова, със съдебен адрес за получаване на съобщения гр. София, [улица], против Заповед №РД20-57/19.03.2024 год., издадена от Министъра на земеделието и храните, с която е отказано да бъде възобновено производството по издаване на административен акт, по искане, постъпило в ДФЗ с вх.№02-150-6500/3417#7 от 26.07.2022 г., подадено от ЗП Х. К.. АС-Плевен е приел за безспорно по делото, че първият, кратък тримесечен срок, който започва да тече от узнаване на обстоятелството, което служи като основание за отмяна на административния акт, е изтекъл спрямо посоченото от ЗП К. основание за възобновяване. Решение №2340/14.03.2022г. по адм. дело №6554/2021 г. на ВАС, петчленен състав, с което е оставено в сила Решение №4822/15.04.2021 г. по адм. дело №9587/2020г. на ВАС, тричленен състав, с което е обявена нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., утвърдена със Заповед №РД-09-243 от 17.03.2017г. на министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед №РД-09-235 от 12.03.2018г. на Министъра на земеделието, храните и горите, е обнародвано в ДВ бр.25 от 29.03.2022 г., от който момент е станало публично известно на заинтересованите страни и е влязло в законна сила, съгласно чл.194 от АПК. Според административния съд именно от този момент е започнал да тече тримесечният срок по чл.102, ал.2 от АПК, който е изтекъл на 29.06.2022 г. Искането за отмяна на влязъл в сила административен акт е подадено от З. К. на 26.07.2022 г., т.е. извън законоустановеният преклузивен тримесечен срок, като изтичането на срока погасява възможността за възобновяване на производството. Касационната инстанция споделя изцяло изложените правни изводи от първоинстанционния съд, че искането за възобновяване на административното производство е подадено извън срока по чл.102, ал.2 от АПК, поради което по същото не се е дължало произнасяне по същество от административния орган. След като е безспорен началният момент, от който тече тримесечният срок по чл.102, ал.2 от АПК - от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, не се прилага 1 - годишният срок от възникване на основанието. В обобщение, касационната инстанция споделя направения правен извод на първоинстанционния съд за недопустимост на подаденото искане от ЗП Х. К. за възобновяване на производството по издаване на административен акт, постъпило в ДФЗ с вх.№02-150-6500/3417#7 от 26.07.2022 г. АС - Плевен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение