Решение № 273 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 192/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Я. С. и С. А. С., и двамата от гр. В., срещу определение от 24.02.2009г. по гр.д. № 1974/2008г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е спряно производството по същото дело на основание чл.182,ал.1, б.”г” ГПК/отм./ до приключване на производство по частна жалба на И. Д. срещу определение от 10.12.2007г. за отказ за изменение на иска по чл.116 ГПК /отм./ по гр.д. №355/2007г. на ПРС. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Сочи, че определението по чл.116 ГПК, с което е отказано увеличение на иска не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: За да постанови обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу решение на Провадийския районен съд, която съдържа и частна жалба срещу определение на същия районен съд, с което не е допуснато изменение на иска. Приел е,че следва да раздели двете производства и е спрял това по въззивната жалба срещу решението до произнасяне по частната жалба с оглед определяне предмета на делото. Частната жалба е основателна. Незаконосъобразно е разбирането в обжалваното определение, че е налице преюдициален въпрос до решаването на който следва да бъде спряно въззивното производство в хипотезата на чл.182, б.”г” ГПК /отм./. Това е така, защото първоинстанционното производство е приключило с постановено от районния съд решение и въведеното оплакване срещу отказа на последния да допусне изменение на иска, следва да бъде разгледано от въззивния съд не по реда на отделно частно производство, а в рамките на проверката, която прави той по допустимост на първоинстанционния акт от една страна, а от друга и като инстанция, решаваща спора по същество, пред която може да се осъществява изменение на иска, съгласно т.9 ТР №1/04.01.2001г., ОСГК. С оглед изложеното определението следва да се отмени в обжалваната част и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,