Решение № 1761 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2020 г.

Решение № 1761 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на "Джимо 2011" ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Братия" № 18, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Д. Куманов, приподписана от адв. Китанов, против решение № 1530/14.08.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1632/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ФК-352-0074341/23.06.2020 г. /погрешно посочен номер 0 ФК-352-0074341/, издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, и са присъдени в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Пеева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед № ФК-352-0074341/23.06.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена на "Джимо 2011" ООД ПАМ запечатване на търговски обект – заведение за бърза закуска "Джимо", находящ се в гр. Пловдив на ул. "Шести септември" № 3, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. / вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е спазил реда за издаване на съответните документи за продажби. Според мотивите на заповедта нарушението е установено при извършена проверка в търговския обект на 12.06.2020 г. в 11. 50 ч., но след проведено скрито наблюдение, при което проверяващите видели, че не се издават фискални бонове на всички клиенти. При извършена от тях контролна покупка, за която лицето, приело плащането, издало фискален бон, но от изведения дневен отчет с № 003963/12.06.2020 г. е констатирано, че отчетените продажби чрез фискалното устройство са на стойност ЗЗ. 80 лв., а касовата наличност е в размер на 100. 80 лв., или не са отчетени чрез фискалното устройство приходи в размер на 67 лв. Изготвен е протокол за проверката № 0074341/12.06.2020 г., връчен на работещата в обекта като продавачка Р. Куманова и на присъстващия при проверката управител и представляващ "Джимо 2011" ООД – Д. Куманов. Протоколът е подписан без възражения, а Р. Куманова е дала писмени обяснения, според които разликата от 67 лв. се дължи на неиздадени фискални бонове. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и че в същата са изложени мотиви относно продължителността на срока. В решението са изложени съображения за доказаност на твърдяното от приходния орган нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, свързано с неиздаването на фискални касови бележки от регистрираното в обекта фискално устройство за извършени продажби на стойност 67 лв., представляващи повече от половината от оборота до часа на проверката – 11. 50 ч., както и за това, че срокът на ПАМ съответства на тежестта на нарушението. С тези мотиви съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, а именно - началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП. Със заповед № 3 ЦУ-ОПР -16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП издаването на заповедите за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС е възложено на началниците на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и на директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП. Неоснователни са доводите на касатора за това, че от заповедта не става ясно какво е нарушението и на какво правно основание се издава. Както беше посочено по-горе, в нея е посочено правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС и нарушението на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е спазил реда за издаване на съответните документи за продажби. Точно и подробно са изложени фактическите основания. Основните доводи на касатора са за недоказаност на нарушението, тъй като не е доказано във връзка с какви конкретно продажби не са издадени фискални бонове, както и за липса на мотиви във връзка с определянето на срока на ПАМ. Чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/. Същото задължение е регламентирано и с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 г. В случая не е доказано от административния орган да е извършена от търговеца в търговския обект продажба на стоки на клиент, който е заплатил цената за тях на продавача или управителя на дружеството и това, че във връзка с конкретна продажба не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо фискално устройство. Налице е обаче декларация от лицето, работещо в търговския обект като продавач, удостоверяваща неизгодни за него факти, а именно, че в обекта са извършвани продажби на стоки на клиенти, но то не е издавало фискални бонове за всяка продажба, а само за някои, поради което не са издадени такива за продажби на стойност 67 лв. Писмените обяснения, дадени пред проверяващите органи, са допустимо доказателство в административното производство и декларацията на продавача, работещ в дружеството, като частен свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, подкрепени от констатациите, обективирани в протокола за проверката, относно разликата между наличните в касата пари и отчетените приходи от продажби чрез касовия апарат. По тези съображения настоящият касационен състав преценява като правилен извода на съда за доказаност на нарушението, за което е наложена ПАМ. Във връзка с продължителността на наложената ПАМ административният орган е изложил мотиви за това, че е съобразил тежестта на конкретното нарушение като е взел предвид работното време на търговския обект /от 10. 30 ч. до 21 ч. в работните дни/, реализирания оборот до проверката в 11. 50 ч. – 100. 80 лв. за 1 ч и 20 мин., от който повече от половината не е отчетен чрез фискалното устройство. Приел е, че поведението на търговеца и създадената от него организация на работа целят умишлено неспазване на данъчното законодателство и нарушаване на фискалната дисциплина. С оглед изложеното, неоснователен е и доводът на касатора за липсата на мотиви в заповедта относно срока. Спорът следователно се свежда до преценката за законосъобразност на решението на административния орган досежно определянето на конкретния срок, която съгласно чл. 169 АПК изисква проверка за това разполага ли административният орган с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност. Според мотивите на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС преценката за законосъобразност включва в себе си и отговор на въпроса дали административният орган не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Безспорно административният орган разполага с оперативна самостоятелност при определяне на конкретния срок на ПАМ в рамките на регламентирания от чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимален срок "до 30 дни", а 14-дневният срок, посочен в заповедта, съответства на тежестта на нарушението с оглед установените по делото факти. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като неправилно постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. На основание § 1, т. 6 ДР АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, което е Националната агенция за приходите.