Решение № 9077 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2010 г.

Решение № 9077 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13285/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт "Варна Запад" при Митница - Варна и Началника на Митница - Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу Решение № 1788 от 23.08.2010 г. по адм. дело № 3433 по описа за 2009 г. на Административния съд - гр. Варна, Първо отделение, Първи състав, с което е отменено Решение № 9300-295/16.04.2008 г., издадено от Началника на Митнически пункт "Варна Запад" и Началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Д/4424-21/20.05.2008 г. на Директора на РМД - гр. Варна, в частта, в която на "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед"), гр. Пирдоп е определена лихва върху митнически задължения в размер над 3409,35 лв. и по ЕАД № 07BG002002H001959/20070326 в размер над 2075,09 лв. и по ЕАД № 07BG002002Н0007402/20070222. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се потвърди обжалвания административен акт, както и присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед"), гр. Пирдоп я оспорва чрез процесуалният си представител адв. Йорданова по подробно изложени съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е било решение за определяне на лихва върху митнически задължения по ЕАД № 07BG002002Н0007402/20070222 и № 07BG002002Н001959/20070326, издадено от Началника на Митнически пункт "Варна Запад" и Началника на Митница Варна. Няма спор от фактическа страна между страните, тъй като с това решение на жалбоподателя са определени допълнителни задължения - лихви върху задължения за ДДС платени от него на 14.04.2008 г. по посочените ЕАД. Безспорен е и фактът, че е налице увеличена митническа стойност по процесните ЕАД и начислен от митническите органи допълнително ДДС за внасяне. Спорът между страните е формиран по въпроса - кой следва да е началния момент за начисляване на лихва - датата на митническата декларация, когато е възникнало митническото задължение, или датата, следваща деня, в който е изтекъл дадения от органа в уведомлението срок за доброволно изпълнение на определените допълнително задължения. За да отмени обжалваното решение на митническия орган, съдът е приел от фактическа страна, че считано от 01.01.2007 г. България е чл. на ЕС и Регламент № 2913/12.10.1992 г. има пряко приложение на територията на страната. В регламента се определят условията на възникване на митническото задължение, както и за неговото заплащане и в него са предвидени два различни вида лихви, които се прилагат в строго определени случаи като началния момент е определен както следва: компенсаторни лихви - уредени в чл. 214 /3/ от Регламента, началният момент за начисляване на такъв вид лихва е от датата на възникване на задължението до датата на вземане под отчет; лихви за забава на плащане на митни сборове, уредени в чл. 232, § 2 /б/, като началният им момент е дата на изтичане на определения по реда на чл. 222 /2/ от Регламент № 2913 срок за плащане на това задължение. Съдът е приел, че разпоредбите на чл. 214 /3/ предвиждат компенсаторни лихви да се прилагат в случаите и при условията, определени от разпоредбите, приети съгласно процедурата на комитета, като тези случаи са изчерпателно изброени в Регламент № 2454/93, въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент № 2913/92/. Съдът е приел, че в настоящия случай стоките по процесните ЕАД са поставени под режим "допускане за свободно обращение с едновременно освобождаване за потребление", т. е. не попадат в приложното поле на компенсаторната лихва. Прието е, че извън тези строго определени случаи, които определят събирането на компенсаторна лихва, Общността допуска единствено начисляването на лихва за забава на плащане на митническото задължение. Според разпоредбата на чл. 222 /1/ б "а" от Регламент № 2913 длъжникът следва да плати допълнително определеното му задължение, за което е уведомен по реда на чл. 221, § 1, в определения му срок, който не може да бъде по дълъг от 10 дни. Лихва за забава, начислена върху размера на сборовете се събира когато размерът на сборовете не е платен в определения срок. Решението е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221 § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222, § 1, б. "а" от същия, пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, и 211 и 220 от Митническия кодекс, всички случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане, предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове.". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232, § 1, б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077 е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект." Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: "Когато, с изключение на посочените в § 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105." При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. След като жалбоподателят е заплатил допълнително-определения размер на ДДС в срока, даден му с поканата за плащане, той не дължи лихви за забава върху посочения размер главница. Не е основателен и доводът на ответника по касационната жалба в писмената защита по съществото на делото, че жалбоподателят дължи лихва, защото изобщо не му е предоставен срок за изпълнение, съответно първоинстанционният съд неправилно е приел, че длъжникът изпада в забава без покана, тъй като срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която пък е тази на подаването на ЕАД. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с "датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове", а не тази на възникване на митническо задължение. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава. Следователно, доводите в касационната жалба, според които лихва за забава се дължи още от датата на възникване на митническото задължение (съответно - от датата на приемане на митническата декларация) са неоснователни, първоинстанционното решение, с което е прието, че лихвата за забава се начислява именно от изтичането на срока за плащане на задължението (и в случая - от 15.01.2008 г.) са правилни, законосъобразни и са изцяло съобразени с тълкуването на СЕС на разпоредбата на чл. 232, § 1, буква б) от Митнически кодекс. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс не дава основание да бъде начислявана лихва за забава от датата на възникване на задължението, тъй като такава лихва се дължи само от датата, на която е изтекъл срокът, който е бил определен на длъжника за плащане на това задължение. Съобразно изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение