Определение № 523 от 07.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 438/2009 г.

Производството е по чл.278 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Б. от гр. В., срещу разпореждане № 5* от 03.06.2009г. по гр.д. №1699/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на Б. Г. Б. срещу определения, постановени в съдебно заседание на 26.05.2009г. по делото. Искането е за отмяна на определенията като незаконосъобразни. Частната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 от ГПК и е процесуално недопустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Б. Г. Б. е обжалвал с частна касационна жалба определения, постановени в съдебно заседание на 26.05.2009г. от въззивния Варненски окръжен съд,с които са оставени без уважение искането му съдът служебно да изиска становище от Г. прокурор и от К. за борба с корупцията към 40-то НС на РБългария относно извършено престъпление и искането му съдът да отложи делото до произнасяне относно нищожността на исковата молба, въз основа на която е образувано делото. Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Определенията, които жалбоподателят е посочил, че обжалва с частна касационна жалба, нито преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито са от определенията, изрично посочени в закона като обжалваеми, поради което не подлежат на сазостоятелен съдебен контрол. Дали исканията, по които въззивният съд се е произнесъл с тези определения, са основателни и дали неуважаването им би довело до неправилност на решението, би било предмет на инстанционен контрол при евентуално касационно обжалване на решението по делото от страната, чиито искания не са уважени с тези определения, и допускането на касационното обжалване по жалбата. Частната жалба като подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално недопустима и правилно е върната от въззивния съд с обжалваното разпореждане. Предвид изложеното постановеният от въззивния съд съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение