Определение № 5648 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Добрев от гр. София против определение № 2103/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 10929/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата му молба вх. № 40930/16.11.2023 г. по описа на АССГ, подадена против Министерство на правосъдието. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на М. Добрев, уточнена на 23.02.2024 г., подадена против Министерство на правосъдието с посочена стойност на иска както следва: 1) 19 500 лева от общ иск в размер на 25 000 000 евро, ведно със законната лихва – обезщетение за имуществени вреди; 2) 19 500 лева от общ иск в размер на 250 милиона евро, ведно със законната лихва – обезщетение за пропуснати ползи и печалби; 3) 19 500 лева от общ иск в размер на 5 750 000 евро, ведно със законната лихва – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Неимуществените вреди Добрев посочил като притеснения, унижения и злепоставяне, причинени му от незаконосъобразните бездействия на Министъра на правосъдието, свързани с подаден от Добрев сигнал № 94-М-343/02.11.2023 г. за извършени груби нарушения от служители на съдебна охрана, които бездействия се изразяват в непредоставяне на видеозаписи от камери, поставени в сградата на Софийски районен съд, както и липсата на отговор по подадени искания за незабавно дисциплинарно уволнение на служители, работещи към Министерството на правосъдието, както и непредоставяне на изискан от него заверен препис от докладна записка, изготвена от служители на Главна дирекция „Охрана“ към МП. С обжалваното определение АССГ върнал исковата молба на М. Добрев против Министерство на правосъдието и прекратил производството по делото. За да постанови определението си, съдът приел, че Добрев не е отстранил констатираните нередовности на исковата му молба, като не е посочил в какво точно се изразяват заявените имуществени и неимуществени вреди, както и от какви конкретно незаконосъобразни бездействия са причинени те. Не е изяснен и периодът на претендираните вреди, как е определен размерът им и в какво точно се изразяват. Отделно от това е посочено и че за Министерство на правосъдието не съществува законово разписано задължение за извършване на фактическо действие от категорията на твърдяното от Добрев. Няма нормативно разписано задължение за министерството да предоставя записи от видеокамери и преписи от докладни записки на граждани. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в частната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът правилно и мотивирано е заключил, че не е налице основната предпоставка за допустимост на предявените исковете по смисъла на чл. 203 във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК – незаконосъобразни действия, от които да се претендира настъпване на вреди. Поради това обосновано административният съд е приел, че исковата молба се явява недопустима на осн. чл. 130 ГПК и правилно я е върнал, като е прекратил производството по делото. Това е така, защото ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно и допустимо е сезиран. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК. Според разпоредбата на чл.203, ал.1 АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 204 АПК е въведено изискване за допустимост на исковата претенция, която може да се предяви след отмяната на административния акт. В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции. Въпреки дадените указания М. Добрев не е изложил обстоятелствата, на които основава отговорността на ответника и така не е извел обстоятелствата, очертаващи предмета на спора, подлежащ на разглеждане по чл. 203, ал. 1 АПК, спрямо посочения ответник. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба основава връщането и съответно прекратяването на образуваното въз основа на нея съдебно производство. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,