Определение № 783 от 13.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 223/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. от Я. против решение № 147/10.11.2010 г. по в.гр.д. № 383/2010 г. на Ямболски ОС, с което се потвърждава решение № 378/8.07.2010 г. по гр.д. № 2882/2009 г. на Ямболски РС, с което касаторът е осъден да заплати на О. Е.-П. сумите: 2 500.09 лв. на основание чл.232,ал.2 ЗЗД, 295.93 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД и 304.93 лв. на основание чл.78,ал.1 ЗЗД. Ответното по касация Е. е подало отговор, че жалбата е неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: Могат ли договорите за наем да имат обратно действие, т.е. да се отнася и за период преди подписването му?, и Може ли такъв договор да има силата на приемо-предавателен протокол относно обекта?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Така поставеният от касатора водещ въпрос е неправилно формулиран. Договорът за наем е неформален и консенсуален. Първо задължение на наемодателя е да предаде вещта на наемателя, т.е. да му бъде създадена възможност да упражнява необходимата за ползуването непосредствена фактическа власт върху наетата вещ. Правата по договор за наем са лични, а не реални /вещни/. Бланкетното позоваване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване. Няма нито един довод по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 и 8 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.