Решение № 7355 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2018 г.
ВАСIV отделение04.06.2018reporting judge Тодор Петков
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1101/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7127/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Grounds
Решение № 7355 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на Ч. О., гражданин на Украйна срещу решение № 1101/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7127/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, I-во отделение, 57-ми състав. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Иска се отмяната му със законните последици от това. Ответникът - Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С посоченото решение е отхвърлено оспорването по жалба на О. Ч., гражданин на Украйна, против решение № 10112/22.05.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на закрила. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил, че Решение № 10112/22.05.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС е постановено от компетентен административен орган, след законосъобразно проведено производство по общия ред, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби, установени в ЗУБ. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ, първоинстанционния съд е приел, че наличието на необходимите обстоятелства не се твърди в представената от чужденеца версия за причините да напусне страната си. Липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Украйна чужденеца е бил подложен на преследване. В този смисъл, съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец. Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, "относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила". Чл. 15 (букви "а", "б", "в") определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Чл. 4, § § 1 и 2 пък определят начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила. Съдът е приел, че дадената възможност на Държавата да прецени, че задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган следва да оцени, в сътрудничество с молителя, елементите, свързани с молбата му: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за убежище, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. С. А. съд е приел, че административния орган е положил усилия да оцени фактите и обстоятелствата по административната преписка, като административния орган правилно е приел, предвид изложената по време на интервютата бежанска история, че причините за напускане на страната на произход са неоснователни. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд С.-град /АССГ/. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, след законосъобразно проведено производство по общ ред, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби, установени в ЗУБ. На първо място неоснователен е довода, че е нарушена императивната норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като административния орган е следвало да вземе предвид актуалната ситуация в държавата по произход, а използваната информация не е актуална, тъй като справките са изготвени месеци преди изготвянето на решението. Настоящия състав счита, че представената справка съдържаща информация за обстановката в Украйна е официална такава, изготвена от специализирана дирекция, при ДАБ-МС - същата представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Справка е от месец 03.2017 г., а чужденеца е подал молба за закрила на 30.11.2016 г. - т. е. информацията е актуална към момента на подаване на молбата за закрила. Настоящата инстанция счита, че щом по делото не са представени данни и доказателства, които да оборят констатациите в гореописаните справки, то няма основания да се приеме, че те не са актуални. Първоинстанционното съдебно решение е постановено след обсъждане на релевантния за предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут - въпрос за сигурност на страната на произход. Обосновано с установените факти и обстоятелства, административният съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 8 от ЗУБ, респективно в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ материално-правни предпоставки за предоставяне статут на бежанец или на хуманитарен статут. В обясненията от проведеното интервю Ч. О. твърди, че не е бил арестуван и осъждан. Обясненията на чужденеца не обосновават извод, че той е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен конфликт /чл. 9/. При постановяване на съдебното решение са преценени всички относими факти, свързани както с личното положение на молителя, така и с държавата Украйна. В тази връзка е съобразена информацията за сигурността и актуалната обстановка в страната - военна, обществено-политическа и икономическа, съдържаща се в справка на Дирекция "Международна дейност", като основателно е прието, че наличието на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не е завишено. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила.