Определение № 393 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 324/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 32/12.03.2012г., постановено по ч.т.д.№ 74/12г., с което Великотърновският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 96/25.01.2012г. по т.д.№ 204/11г. на Плевенския окръжен съд за връщане на въззивната му жалба. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната касационна жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че указанията на съда за оставяне на въззивната жалба без движение са връчени надлежно на страната по реда на чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК, не са изпълнени в определения срок, поради което правилно въззивната жалба е върната от първоинстанционния съд. В частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано след предоставена възможност от съда, не са посочени основания по чл.280, ал.1 ГПК. Не са формулирани материалноправен или процесуален въпрос, решаването на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В жалбата липсват и основания за неправилност на въззивното определение. По тези съображения касационното обжалване не са допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд