Определение № 34 от 11.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 702/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2181/18.ІХ.2009 г. на „Ч” АД-София, подадена против въззивното определение № 257 на Софийския ОС, ГК, от 25.VІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 781/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец против първоинстанционното разпореждане на Свогенския РС от 10.VІІ.2009 г. по чл. 413 ГПК: за отхвърляне на заявлението му с вх. № 436/5.VІ.2009 г. относно издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ц. Хр. Р. от гр. С. за сума в общ размер на 266.31 лв. Оплакванията на търговеца-частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед на това се претендира касиране на въззивното определение на Софийския ОС „с произтичащите от това законови последици”. Ответникът по частната касационна жалба Ц. Хр. Р. от гр. С. не е ангажирал становище нито по допустимостта, нито по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Софийския ОС, частната касационна жалба на „Ч” АД-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. В случая обжалваемият интерес на частния касатор „Ч” АД-София е под този законоустановен минимум. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение