Определение № 60456 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2558/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Биомашиностроенe“ АД, чрез процесуалния представител адв. А. Д., против решение № 260290 от 26. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 1619/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 2126 от 29. 05. 2019 г. по гр. д. № 5213|/2017 г. на РС – Пловдив, 14 с-в, и е признато за установено по отношение на „Биомашиностроене“ АД, че „Каммекс“ АД е собственик, на основание договор за продажба чрез търг по пар. 10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП /отм./ от 29. 11. 1994 г., на 1/60 ид.ч. от реална част с площ около 54 кв.м., заключена между точки 2-3-5-2 на скица-приложение № 8 към заключението на ДСТЕ на вещото лице инж. В. Г., съставляваща неразделна част от първоинстанционното и въззивно решение, която реална част в одобрената кадастрална карта на [населено място] е заснета като част от имоти с идентификатори ........и ............на ответника, вместо като част от имот ..........на ищеца. Поддържа се недопустимост на решението, поради постановяването му без участието на собствениците на останалите 59/60 ид.ч. от процесния имот, явяващи се задължителни необходими другари на съсобственика-ищец, както и поради постановяването му в нарушение на разпоредби от ЗСПЗЗ и ЗППДОП от 1994 г. /отм./. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му, както и на основание чл. 280, ал. 1, т 1 и 3 ГПК.

Подаден е писмен отговор от ответната страна по касационната жалба – „Каммекс“ АД, в който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК да допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Каммекс“ АД против „Биомашиностроене“ ЕАД иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено между страните по делото, че ищецът е собственик на 1/60 ид.ч. от реална част с площ около 54 кв.м., заключена между точки 2-3-5-2 на скица-приложение № 8 към заключението на ДСТЕ на вещото лице инж. В. Г., съставляваща неразделна част от първоинстанционното и въззивно решение, която реална част в одобрената кадастрална карта на [населено място] е заснета към имоти с идентификатори ..........и ............на ответника, вместо като част от имот ..........на ищеца. Като придобивно основание се сочи договор за продажба чрез търг по пар. 10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП (отм.) от 29. 11. 1994 г.

Ответното дружество е оспорило иска като неоснователен по съображения, че е собственик на процесния имот, придобило същия на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../11. 02. 2016 г., праводателят по който е бил собственик на основание договор за дарение, дарителите по който са придобили собствеността на основание реституция по ЗСПЗЗ.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила решение по гр. д. № 594/2011 г. на ПОС е отхвърлен предявен от „Биомашиностроене“ ЕАД против „Каммекс“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните по делото, че „Биомашиностроене“ АД е собственик на 1/60 идеална част от процесния имот на основание договор за приватизационна продажба от 29. 11. 1994 г. Със сключен на 29. 11. 1994 г. договор за продажба чрез търг на недвижим имот по пар. 10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП /отм./ ищецът в настоящото производство „Каммекс“ ЕООД купува от „Биомашиностроене“ ЕООД, „М. т.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „П.“ ЕООД дълготраен актив, включващ 6 /шест/ халета незавършено строителство, представляващи северната част от общо девет халета на Главен корпус 1 от строителен обект „К. Б.“, ведно с прилежаща земя със завършен нулев цикъл и комуникации в строителни граници, с площ от 38 дка, находяща се в Северната промишлена зона, съставляваща част от имот планоснимачен № 4 по плана на Северната индустриална зона I част на [населено място], одобрен 1973 г. С протокол за въвод във владение на недвижим имот от 21. 12. 1994 г., ищецът е бил въведен във владение на закупения имот, включващ и 1/60 ид.ч. с площ от 238, 34 кв.м. от парцел ...., целият с площ 14, 293 дка, отреден за част от имот пл. № .., за общ път обслужващ продаваните парцели. С А. № ........./23. 04. 1987 г. имотът е бил актуван като държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на К. „Б.“ – П. и СО „Б.“ – П.. Прехвърлителите са правоприемници на СО „Б.“, на което процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление. СО „Б.“ е преобразувано, със заповед от 5. 08. 1991 г., в еднолични държавни фирми, имуществото между които е разделено с разделителен протокол от 20. 12. 1993 г. Сред държавните фирми фигурира и ДФ „Б.т“, преобразувана в ЕООД „Б.“ на 5. 08. 1991 г.

Прието е за установено, че процесният имот бил възстановен с РПК № 247/14. 09. 1994 г. на физически лица и след реституцията е бил заснет като имот пл. № .........по кадастралния план, като спорните 54 кв.м. са били включени в парцел .... С н.а. № .../28. 02.2007 г. възстановените собственици са дарили имота на Р. Х. М., който с н.а. № .../11. 02.2016 г. го продава на „Биомашиностроене“ АД. Границите на имот пл. № .......съответстват на ПИ с идентификатор ...........по КК.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че по плана на „С. индустриална зона“, одобрен 1973 г. и изменен1994 г., процесният имот е съставлявал северната част от имот пл. № .., за който е отреден парцел ... – За общ път, обслужващ продаваните парцели. В следващите планове до 2000 г. границите на парцел ........не са променяни. По одобрен през 2000 г. ПУП общият път е заснет като имот пл. № ........., попадащ в УПИ ... – ... на „Каммекс“АД и в УПИ ...... на „Б.“ АД. По одобрения през 2007 г. ПУП процесният имот попада в УПИ ......– ........, предвиден за инфраструктурен коридор, като на северозапад е предвидена улица която още не е реализирана и във връзка с която не са провеждани отчуждителни производства. В одобрената през 2009 г. кадастрална карта процесният имот е нанесен като имот с идентификатор ........., чийто граници съвпадат с имот пл. № .......по плана от 2000 г., с изключение на процесните 54 кв.м., които вместо като част от имот ..........са заснети като част от имот с идентификатор .........., който при изменението на КК през 2017 г. е нанесен като имоти с идентификатори ...........и ............. Реституираният по ЗСПЗЗ имот по одобрената КК съставлява ПИ ..............

При тези фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е основателен. Прието е, че влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от „Биомашиностроене“АД против „Каммекс“ АД отрицателен установителен иск за ПИ .........по съображения, че ответната по този иск страна е собственик на 1/60 ид.ч. от имота на заявеното основание – договор за покупко-продажба чрез търг по чл.10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП, сключен на 29. 11. 1994 г., и протокол от 21. 12 1994 г., формира сила на пресъдено нещо, че ответникът е собственик на 1/60 ид.ч. от спорния имот, но дори това да не е така, правото на собственост на ответното дружество е установено и от събраните по делото доказателства, установяващи придобиването му на основание договор за покупко-продажба чрез търг по чл.10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП, сключен на 29. 11. 1994 г. Ответникът не е придобил собствеността на основание договор за покупко-продажба, сключен с Р. Х. М., тъй като е придобил от несобственик, както и продавачът Р. М., който е придобил от лица, на които имотът е бил възстановен по ЗСПЗЗ. Прието е, че при разрешаване на създадената колизия между права,придобити по чл. 17а ЗППДОП /отм./ и по ЗСПЗЗ, законът дава превес на правата придобити в приватизационния процес. Реституционното решение по ЗСПЗЗ, издадено след приключила процедура по трансформиране на собствеността от държавна в частна чрез преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество и приватизация на това дружество, е непротивопоставимо на преобразуваното по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ в търговско дружество държавно предприятие и на купувача по приватизационната сделка. Включването на един имот в капитала на търговско дружество представлява пречка за възстановяване на собствеността на имота в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В случая, възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателите на праводателя на ответника е извършено след преобразуване на държавното предприятие, на което процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление, в търговско дружество, поради което не може да бъде противопоставено на ищеца и праводателя му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК, за проверка на допустимостта му, с доводи, че същото е постановено без участие на собствениците на останалите 59/60 ид.ч. от процесния имот, които се явяват задължителни необходими другари на ищеца. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на посоченото основание. Съсобствениците на спорната реална част от имота, предмет на предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, не са задължителни необходими другари, поради което предявяването на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР от всички съсобственици не е условие за допустимост на исковото производство. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 73 от 6. 10. 2020 г. по гр. д. № 3789/2019 г. на ВКС, 1 г.о. Със същото се приема, че предявяването на установителен иск за собственост за признаване на права върху идеална част от недвижим имот с твърдения за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта, респ. предявяването на установителен иск, съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР само от един от съсобствениците на недвижим имот, е допустимо. Правото на собственост на предявилия иска съсобственик следва в подобна хипотеза да бъде признато само в установения по делото негов обем. Ако при това съдът установи, че при нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, респ. имотът не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална част от него, доколкото последното е и правно невъзможно. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ще ползва и останалите по начина, по който същите биха се ползвали и от акта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР при липса на спор за материално право. Другарството би могло да бъде необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е задължително. Неучаствалите необходими другари биха могли да се защитят срещу неблагоприятното за тях решение по реда на чл. 304 ГПК. Настоящият състав споделя това становище. Не се съдържа обратен извод в цитираното от касатора решение № 217 от 05. 07. 2010 г. по гр. д. № 1368 /2008 г. на ВКС, с което е направен извод, че при иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР суперфициарните собственици с учредено право на строеж по чл. 15,ал. 3 ЗС /отм./ са необходими другари на ищеца и, като такива, са легитимирани да искат отмяна на решението по реда на чл. 304 ГПК.

Поставят се и четири въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Налице ли е преклузия по чл. 266 ГПК за събиране на доказателства във въззивната инстанция, ако тези доказателства са били поискани от ответника с отговора на исковата молба, но събирането им не е допуснато от първоинстанционния съд, тъй като в отговора на исковата молба е допусната техническа грешка при изписване титуляра на преписката.

Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 94 от 5. 11. 2020 г. по т.д. № 2009/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което се приема ,че недопускането за събиране на своевременно посочено доказателствено средство, само заради наличие на фактическа грешка в индивидуализацията му, е съществен порок, рефлектиращ върху правилността на решението.

Въпросът се поставя във връзка с оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК, изразяващо се в неуважаване от въззивния съд на доказателственото искане на въззивника за изискване на реституционната преписка по ЗСПЗЗ, касаеща процесния имот, каквото искане е било направено своевременно, с отговора на исковата молба, но неуважено, поради допусната грешка при изписване титуляра на реституционната преписка.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 94 от 5. 11.12020 г. по т. д. № 2009/2019 г. на ВКС, 2 т.о., и ТР № 1/9. 12. 2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС

2. При решаване на спорове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР как следва да се зачете ефектът на уличната регулация при действието на ЗТСУ /отм./ спрямо възстановени по ЗСПЗЗ имоти.

3. Ако реални части от ненанесени в кадастралния план имоти се придават към съседни имоти по одобрения дворищнорегулационен план, настъпва ли отчуждително действие за придадените по регулация към съседен парцел реални части от имота при действието на ЗТСУ /отм./.

Относно въпроси № 2 и 3 се твърди разрешаването им в противоречие с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява автоматично с изтичане на сроковете, посочени в пар. 8, ал.1 ПР ЗУТ, в противоречие с ТР № 8/23. 02. 2016 г. на ОСГК на ВКС, според което съгласно пар. 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, регулационните линии по приложена ДРП се отразяват в КК като имотни граници на поземления имот, затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по планове, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би трансформирало регулационните граници в имотни, както и в противоречие с решение № 48 от 16. 03. 2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, според което предмет на установяване на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР е как е заснет имотът в предходните планове, като се свърже с документите за собственост на страните и отчуждителното действие на тези планова, дали има придаваеми по регулация места и дали тази регулация е била приложена.

4. Обстоятелството, че правата по реституция по ЗСПЗЗ са възникнали след възникване на правата по чл. 17а ЗППДОП /отм./ достатъчно ли е, за да се приеме, че правото на собственост по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на правото на собственост по чл. 17а ЗППДОП /отм./. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 8/23. 02. 2016 г. на ОСГК на ВКС, в което се сочи, че при реституция по ЗСПЗЗ юридическият акт, който определя границите на имота, е административният акт за реституция на имота, че ЗСПЗЗ не предвижда като материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване, да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент КК,КП, РП или ПУП, както и че при възстановяване по ЗСПЗЗ възстановеният собственик има право да се защити чрез предявяване на иск за реална част от самостоятелен парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот. Сочи се и противоречие с ТР № 1/1997г., с което се приема, че решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и отговорите на същите не биха повлияли на изхода на делото. Решаващите изводи за уважаване на иска са два: а/. влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от „Биомашиностроене“АД против „Каммекс“ АД отрицателен установителен иск за ПИ 56784.504.299 по съображения, че „Каммекс“ АД е собственик на 1/60 ид.ч. от имота на заявеното основание – договор за покупко-продажба чрез търг по чл.10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП, сключен на 29. 11. 1994 г., и протокол от 21. 12 1994 г., формира сила на пресъдено нещо по въпроса, че ответникът е собственик на спорния имот; б/. това се установява и от събраните по делото доказателства, установяващи придобиване на собствеността от „Каммекс“ АД на основание договор за покупко-продажба чрез търг по чл.10, ал. 2 ПЗР ЗППДОП, сключен на 29. 11. 1994 г. с няколко търговски дружества, сред които и „Биомашиностроене“ ООД, които дружества са били собственици на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./. Прието е, че ответникът не е придобил собствеността на основание договор за покупко-продажба, сключен с Р. Х. М., тъй като продавачът Р. М. е придобил от несобственици – физически лица, на които имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Прието е, че при разрешаване на създадената колизия между права,придобити по чл. 17а ЗППДОП /отм./ и по ЗСПЗЗ, законът дава превес на правата придобити в приватизационния процес. Издаденото след приключила процедура по трансформиране на собствеността от държавна в частна чрез преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество и приватизация на това дружество реституционно решение по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на преобразуваното по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ в търговско дружество държавно предприятие и на купувача по приватизационната сделка. Включването на един имот в капитала на търговско дружество представлява пречка за възстановяване на собствеността на имота в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В случая, възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателя на праводателя на ответника е извършено след преобразуване на държавното предприятие, на което процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление, в търговско дружество, поради което не може да бъде противопоставено на ищеца и праводателя му.

Във връзка с тези решаващи изводи няма поставени въпроси, а поставените биха били от значение в случай, че постановеното в полза на праводателите на праводателя на ответника по договора за покупко-продажба реституционно решение по ЗСПЗЗ би било противопоставимо на ищеца.

По аналогични съображения не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по четвъртия поставен въпрос. Изводът на въззивния съд, че реституцията по ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на праводателите на праводателя на ответника е непротивопоставима на ищците е базиран не само на това, че придобиването по чл. 17а ЗППДОП /отм./ е осъществено през 1991 г., преди реституцията по ЗСПЗЗ, но и защото придобиването на имот по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./ и включването на имота в капитала на търговското дружество има за последица трансформиране на собствеността от държавна в частна и поражда пречка за реституция по ЗСПЗЗ. Наред с това, изводът на съда в този смисъл съответства, а не противоречи на практиката на ВКС. Липсва противоречие и с посочената от касатора задължителна съдебна практика - ТР № 8/23. 02. 2016 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС.

При този изход на делото „Биомашиностроене“ АД следва да бъде осъдено, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Каммекс“ АД сумата 1050 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,