Определение № 486 от 08.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 413/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на [община], чрез адвокат Н., против определение № 148 от 5.06.2012 год. по гр. д. № 260/2012 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на общината за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение от 17.06.2011 год. по гр. д. № 213/2011 год. на Ихтиманския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и е прекратено производството по нея. Жалбоподателят счита, че не е налице пречка да се иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като поддържаното основание за допуснато нарушаване на процесуалните правила, довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото, не е сред основанията за отмяна по чл. 240 ГПК, по който ред е постановено решението на Софийски окръжен съд по гр. д. № 770/2011 год. Ответникът по частната жалба И. М., чрез адв. Ел. Б., оспорва същата. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъстствено решение подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна на неприсъственото решение по гр. д. № 213/2011 год. на Ихтиманският районен съд, предходният състав на ВКС приел, че е бил реализиран предвиденият в чл. 240, ал. 1 ГПК ред за защита срещу това решение по гр. д. № 770/2011 год. на Софийския окръжен съд, поради което и съгласно чл. 303, ал. 3 ГПК молбата е недопустима. Изводът се споделя и от настоящият състав. Отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено решение от страната, срещу която е постановено то, е основана на лишаването й от възможност да участвува в делото поради изброените в т. т. 1-3 на тази разпоредба основания. В тази хипотеза отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК е недопустима. В настоящия случай молителят е реализирал защитата по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК, като се е позовавал на същите процесуални нарушения, довели до невъзможността му да се яви лично или чрез повереник, по смисъла на т. 3 на чл. 240, ал. 1 ГПК. Доводът му за разликата в обема на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователен, тъй като смисълът на предвиденото основание е именно лишаването на страната от възможност да участвува в делото. За защитата срещу неприсъствените решения законът е предвидил изричен ред за това, който в случая е реализиран, поради което и молбата по чл. 303 ГПК е недопустима. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав