Определение № 742 от 12.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 631/2010 г.

Производството по ч.т.д.№ 631/10г. е образувано по частна касационна жалба на “Г.” ООД, гр.Бургас срещу определение № 924/21.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 957/10г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.04.2010г. на Бургаския районен съд за издаване на заповед за изпълнение № 1336/07.04.2010г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и е изложил основания за допускане на касационното обжалване. Ответникът оспорва допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане за издаването на заповед за изпълнение в частта за разноските съгласно чл.413, ал.2 ГПК, с която частният жалбоподател е оспорвал присъдения размер на разноските от 200 лв. и е искал намаляването им до сумата от 100 лв. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В случая, обжалваемият интерес следва да се формира единствено на база на размера на разноските по делото, предвид на допустимостта на инстанционния контрол на заповедта за изпълнение само в частта за разноските. Обжалваемият интерес по настоящото дело е под 1000 лв., поради което подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. На основание чл.81 ГПК и съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 21.07.10г. частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд