Определение № 88 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 333/2008 г.

Производството е по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ Постъпила е молба от З. К. И. за присъждане на разноски по гр.д.№ 333/2008г. по описа на Върховния касационен съд, тъй като такива не са били присъдени с решението по делото, а такива са поискани от пълномощника. Ответниците не вземат становище по молбата. Върховния касационен съд като взе предвид доводите на молителите, приема за установено следното: Молбата е основателна. С решение от 20.05.2009г. по гр.д.№333/2008. тричленен състав на Върховният касационен съд е оставил в сила решение от решение от 26.10.2007г. по гр.д.№ 1746/2007г. на Пловдивски окръжен съд с което е уважен предявения от З. К. иск с правно основание чл.108 ЗС. Последната е представлявана от адвокат С. и тя е поискала присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение. При тези данни по делото и съобразно разпоредбата на чл.64 от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че следва да бъдат присъдени разноски на молителя за направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, колкото е заплатил на пълномощника си. По изложените съображения, състав на четвърто г.о.