Определение № 342 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 363/2009 г.

Обжалвано е решение /има характер на определение/ № 300, постановено на 26.03.2008 год. по в.гр.дело № 1992/2007 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила определение от 24.07.2007 год. по гр.дело № 560/2006 год. на Варненския районен съд, X.-ти състав за осъждане на основание чл.192, ал.4 във връзка с чл.64, ал.2 ГПК/отм./ Д. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на Д. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 1 170 лева. Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката Д. И. И., която претендира за отмяната му като счита, че е неприложима процедурата по чл.193 ГПК/отм./. Ответникът по частната касационна жалба Д. П. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Жалбоподателката е получила лично от Варненския окръжен съд съобщение на 17.04.2008 год. с препис от решение № 300 от 26.03.2008 год., в диспозитива на което изрично е посочено, че в потвърдителната част на определението от 24.07.2007 год. по гр.дело № 560/2006 год. на Варненския районен съд, X.-ти състав относно разноските подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в седемдневен срок. Върховен касационен съд на Република България ГК, I г.о. дело № 363/2009 год. 2 Частната касационна жалба е постъпила в канцеларията на въззивния съд с вх.№ 15962 на 10.06.2009 год. и като подадена след срока по чл.275, ал.1 ГГЖ се явява процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение