Определение № 3596 от 17.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1355/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на В. И. М., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3072/31.10.2025г., с присъждане в полза на страната разноски за касационна инстанция, предвид връщането на касационната жалба на насрещната страна – „Интергаленика“ ООД, против решение № 63/26.02.2025г. по в.т.д. № 592/2024г. на Апелативен съд - Пловдив и прекратяването на производството по т.д. № 1355/2025г.. Молителят се позовава на право на възмездяване по чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед резултата в производството. Претендира присъждане на разноски, съгласно представеното с отговора на касационната жалба платежно нареждане за заплатен адвокатски хонорар, в размер на 12 000 лева с вкл. ДДС. Ответната страна – „Интергаленика“ООД, чрез управителя си С. Н. оспорва молбата като неоснователна, поради прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, както й с оглед на факта, че производството е прекратено на ранен етап, веднага след узнаване от органния представител за депозираната касационна жалба от името на „Интергаленика“ ООД, за което процесуално действие същият не твърди да е изявил желание пред процесуалния си представител, нещо повече - изрично го е известил за нежелание да обжалва въззивния акт. Моли съдът да прецени дали се дължи възнаграждение, с оглед на представените по делото доказателства. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1355/2025г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба от „Интергаленика“ООД, [населено място], с управител С. Е. Н., чрез адв. А. Д., срещу решение № 63/26.02.2025 г. по в. т. д. № 592/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 324/19.07.2024г., постановено по т.д. № 527/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което касаторът е осъден да заплати на В. И. М. сумата от 158 712, 41 лева, представляваща стойността на дружествения му дял, дължима поради прекратяване на членственото му правоотношение в „ Интергаленика„ ООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.09.2023 г. С определение № 3072/31.10.2025г. по т.д. № 1355/2025 г. на ВКС, І т.о. производството по делото е прекратено, поради оттеглянето на касационната жалба, като в определението липсва произнасяне по претенцията на В. И. М., за възмездяване на сторените от него разноски. Молбата е частично основателна. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно – с отговора на касационната жалба. С отговора е представено, като доказателство за извършените разноски, платежно нареждане от 20.05.2025г. за нареден превод за 12 000 лева с вкл. ДДС – дължимо адвокатско възнаграждение. В определение по ч.гр.д.№ 4384/2021 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че „ и само платежното нареждане съставлява достатъчно доказателство за плащането на задължението, когато кредиторът не го оспорва„. В относимост към доказването на разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, в определения по ч.т.д.№ 1123/2015г., т.д.№ 1924/2023г. и т.д.№ 1945/2024г. на І т.о. на ВКС, с позоваване на преждепосоченото, се изхожда от обстоятелството, че страни по облигационната сделка / договора за правна помощ /, към която е приложим чл. 75, ал. 3 ЗЗД, са съответната страна - упълномощител и процесуалния й представител - адвокат, а не противната по спора страна. С оглед предмета на производството по чл. 78 ГПК, процесуалният представител на страната претендираща възмездяване на разноски, аналогично на потвърждаване факта на плащането в договора за правна помощ, когато последното не е уговорено по банков път, би могъл да заяви релевантно за процеса признание, за заверяване сметката му със сумата, с която е задължена сметката на упълномощителя му, но според чл. 75, ал. 3 ЗЗД и простото му непротивопоставяне е достатъчно. Трето за правоотношението по сделката лице не би могло да се позовава на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, макар на общо основание да би могло да оспорва реалността на плащането, когато обоснове правен интерес от това. Това оспорване, обаче, следва да бъде направено своевременно – с отговора на процесуалното действие, с което са представени доказателствата за понасянето на разноските, стига последното също да е направено своевременно. Когато страната е могла да възрази своевременно, но не е сторила това, с оглед съдебната практика, която не изключва доказателствена сила на платежното нареждане, съответно - на документ, установяващ заверяване единствено сметката на длъжника, не и на кредитора, плащането ще следва да се приеме доказано и само с документа за заверяване сметката на длъжника. В настоящия случай ответната страна не е заявила изрично оспорване и предоставила преценката на съда. Поради това, представените доказателства се явяват достатъчни да удовлетворят изискванията на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно разясненията дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За основателно се преценява поддържаното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази съдържанието на осъществената от процесуалния представител на ответника защита в касационна инстанция – депозиран единствено отговор на касационната жалба, фактическата и правна сложност на делото в настоящата инстанция - ограничени до спор за възникнало качество „съдружник“, респективно на членствено правоотношение на М. с дружеството, както и размера на обжалваемия интерес – 158 712,41 лева, срещу който защитата на ответника се явява успешно приключила, с оглед оттеглянето на касационната жалба, настоящият състав намира, че кумулативното съобразяване на тези обстоятелства обосновава извод за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение за сума над 4 000 лева, до който размер същото следва да бъде възмездено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение