Определение № 732 от 21.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 334/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Г. А. Ц. от [населено място] против определението на Софийски градски съд от 28.09.2009 год., по ч.гр.д.№ 8545/2009 год., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба вх. № 1029714 /22.06.2009 год. срещу решението на Софийски районен съд от 05.04. 2006 год., постановено по гр.д.№ 3802/ 2005 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по подадената от страната въззивна жалба. Частният жалбоподател твърди, че доколкото не е бил надлежно уведомен за постановеното от СРС решение, предмет на предприетото въззивно обжалване, то липсва основание за отхвърляне на въззивната му жалба, като процесуално недопустима. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното частно производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правото на въззивна жалба на настоящия частен жалбоподател е погасено, чрез реализирането му с подаване на въззивна жалба вх.№ 14531/28.04.2006 год., по която въззивният съд се е произнесъл в слязло в сила решение по гр.д.№ 2280/2006 год.. Определението е правилно. Съгласно процесуалното правило на чл.299, ал.1 ГПК, аналогично на създаденото с чл.224, ал.1ГПК/ отм./,не подлежи на пререшаване правен спор, решението, по който е влязло в сила, а съгласно ал. 2 на чл.299 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Следователно, като е съобразил обстоятелството, че с влязло в сила решение от 16. 02. 2007 год., постановено по в.гр.д.№ 2280/2006 год. СГС се е произнесъл по въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 14531/28.04.2006 год., подадена срещу първоинстанционния съдебен акт на СРС по гр.д.№ 3802/2005 год. и имаща идентично с настоящата въззивна жалба съдържание, поради което отсъства процесуална възможност за повторно произнасяне по последната, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон. С подаване на въззивна жалба вх.№ 14531/28.04.2006 год. срещу постановеното от СРС решение по гр.д.№ 3802/2005 год. настоящият частен жалбоподател, като ответник по иска на ЗД”Б. И.”, основан на чл.402 ТЗ за сумата 1 660.83 лв., е реализирал субективното си процесуално правомощие да сезира въззивния съд. Същевременно въззивното решение на СГС, като постановено по иск за парично вземане по търговско дело с цена на иска под 5000 лв., е необжалваемо и с вписването му в съответната книга при въззивния съд е влязло в сила и по изрично разпореждане на закона- чл.297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Що се касае до доводите на настоящия частен жалбоподател за нарушеното му право на защита, поради несъобщаването му, то този довод е правно несъстоятелен. Освен, че съществува различен от предприетия от страна процесуален ред за защита срещу влязлото в сила решение на въззивния съд, който не е чрез повторна въззивна жалба, то те са и правно несъстоятелни. Въззивното решение, както се посочи по- горе, като необжалваемо влиза в сила от момента на обявяването му в срочната книга на съответния съд и отсъства законово задължение за съобщаването му на страната в разглежданата хипотеза. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК