Определение № 994 от 29.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 675/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Неделчев срещу определение № 3606/14.12.2023 г. постановено по адм. д. № 851/2023 г. на Административен съд – Варна, с което съдът е оставил без разглеждане предявения иск по чл. 128, ал.1, т.8 АПК и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да се произнесе с определение за процесуалната недопустимост на иска, с който е сезиран, АС - Варна е приел, че Н. Неделчев е подал искова молба с правно основание по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК срещу определение № 3988/12.04.2023 г. постановено по адм. д. № 3227/2023 г. на ВАС, с което е оставено в сила Определение № 2130/15.07.2022 г. по описа на Административен съд Варна с искане за обезсилването му. Първоинстанционния съд е счел, че редът по чл.128а, ал.2 от АПК е неприложим, тъй като ищецът не претендира нищожност на посоченото определение, а недопустимост и претендира обезсилването му. Според АС, искът е недопустим, тъй като не е предвидена възможност за разглеждане по този ред на искания за обезсилване на определения, постановени от ВАС, поради което е оставил без разглеждане подадената искова молба и е прекратил образуваното въз основа на нея производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128а АПК (нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно. Исковете се подават пред съответния административен съд, а решението на административния съд подлежи на касационно обжалване. С иска по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя за разрешаване въпросът за валидността на съдебния акт - решение или определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството. В нормата на чл. 128а АПК законодателят не е посочил изрично всички положителни или отрицателни предпоставки за допустимост на иска, затова те следва да се извличат от действието на процесуалните разпоредби, съдържащи в АПК. Съгласно чл. 208 АПК на касационно обжалване пред касационната инстанция подлежи съдебното решение, а според чл. 229 АПК - и определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично предвидени в закона. Както в хода на касационното обжалване, така и в производството по частните жалби, валидността на съответния съдебен акт, подложен на касационен контрол - решение или определение, представлява първото основание за касирането му. За него, както и за допустимостта и съответствие на акта с материалния закон съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед на тази разпоредби се налага извод, че предмет на иска по чл. 128а АПК може да бъде само въпросът за валидността на съдебния акт, който не е преминал през проверката за валидност в касационно производство или в производството по частната жалба. В случаите, когато определение или съдебно решение са били подложени на касационен контрол, в рамките на които служебно е извършена проверка за валидност, искът по чл. 128а АПК е недопустим. Това е така и защото искът има субсидиарен характер, допустимостта му е обусловена от липса на надлежно проведено касационно производство. Обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т.8 АПК като подведомствени на административните съдилища са определени всички дела по искания за обявяване нищожността на решения, постановени от административните съдилища, не сочи на допустимост на предявения иск от Неделчев с искане за обезсилване на определение на ВАС, поради липсата на твърдения за нищожност на същото, което е предпоставка за допустимост на производството по чл.128а, ал.2 от АПК. Искът предявен по този ред е допълнително процесуално средство за охрана на интересите на засегнатите лица срещу постановени нищожни съдебни решения на административните съдилища, които макар и поради особено съществената тежест на пороците си в действителност да не пораждат никакви правни последици, все пак създават привидност за признати или отречени права. Поради това в интерес на засегнатите от нищожното решение субекти е да потърсят съдебна защита срещу него. Поради тези съображения изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на така предявеният иск за обезсилване на определение № 3988/12.04.2023 г. постановено по адм. д. № 3227/2023 г. на ВАС, с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, са правилни и законосъобразни. Не са налице основанията за отмяна на обжалваното определение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236, Върховният административен съд, състав на пето отделение,