Определение № 89 от 08.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 74/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 21.10.2009г. по гр.д. № С-68/2009г, с което Софийски АС е върнал жалбите на “ЕМ П. В. ” ООД и “М” срещу определение от 26.06.2009г. по гр.д. №437/2009г. на К. ОС и е прекратил производството по делото. Жалбоподателите - “ЕМ П. В. ” ООД и “М” молят да се отмени определението и да бъдат разгледани по същество частните им жалби. Ответникът К. по у. и. придобито от престъпна дейност поддържа, че определението е правилно. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 21.10.2009г. по гр.д. № С-68/2009г, с Софийски АС е върнал жалбите на “ЕМ П. В. ООД и “М” срещу определение от 26.06.2009г. по гр.д. №437/2009г. на К. ОС и е прекратил производството по делото, като е приел че жалбите срещу определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, не могат да бъдат разгледани по същество, тъй като са постъпили в съда след предвидения за това в разпоредбата на чл.396 ГПК срок - на “М” на 09.07.2009г., а “ЕМ П. В. ” ООД на 15.07.2009г. Съдът е приел, че жалбоподателите не са представили доказателства, въпреки дадената им от съда възможност за това, кога им е било връчено съобщението за наложената възбрана върху недвижими имоти. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно. При липса на обективни данни, че е връчено съобщение за наложената обезпечителна мялка от съдебния изпълнител и кога е станало това съдът не може да направи извод за това, че жалбите срещу определенията на съда по обезпечението са просрочени. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски АС, който следва да направи и служебна проверка дали и кога е наложена обезпечителната мярка с оглед на данните, че обезпечителната заповед е получена от комисията на 29.06.2009г. В случая не може да се направи обоснован извод, че жалбите са подадени след изтичането на срока предвиден в разпоредбата на чл.396 ГПК, поради което същите неправилно са върнати. Предвид изложените съображения, съдът