Определение № 417 от 06.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2248/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пътперфект-Т”ЕАД против решение № 167/09.07.2019г. по в.т.д. № 119/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3/09.01.2019 г. по т.д. № 74/2018г. по описа на ОС - Силистра, с което е отхвърлен искът на касатора против „Ват Къмпъни-Русе”ООД за приемане на установено, че „Пътперфект-Т”ЕАД не дължи на ответника сумата от 45 421,27лв., ведно със законната лихва от 07.11.2016г., която към 02.05.2015г. е в размер на 2220,60лв., както и сумата от 3383,13лв. – обезщетение за забава от 12.02.2016г. до 07.11.2016г. и 1200лв. разноски по изп.д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие ОС-Силистра. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Ват Къмпъни-Русе”ООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно осн. чл.439 ГПК. Ищецът по него „Пътперфект-Т”ЕАД оспорва съществуването на вземане в полза на взискателя „Ват Къмпъни-Русе”ООД по изп.д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие ОС-Силистра, поради извършено от първия прихващане на задължението по изпълнителното дело спрямо първоначалния кредитор– „КМ Билдингсистем”ЕООД, със съществуващо вземане на длъжника спрямо това ЕООД. ВнАС е установил, че с решение по в.т.д. № 82/2018г. на ВнАС „Пътперфект-Т”ЕАД е осъдено да заплати на „КМ Билдингсистем”ЕООД сумата от 45 421,27лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 07.11.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3383,13лв.– обезщетение за забава от 12.02.2016г. до 07.11.2016г. Тези вземания са двукратно цедирани: с договор за цесия от 02.10.2017г. от „КМ Билдингсистем”ЕООД на „Даракчиеви”ООД /съобщена на длъжника-касатор на 02.11.2017г./ и с договор за цесия от 30.10.2017г. от „Даракчиеви”ООД на „Ват Къмпъни-Русе”ООД /съобщена на длъжника на 30.04.2018г./. ВнАС е констатирал, че касаторът като длъжник по двете цесии не е изразявал съгласие за тях, поради което същият си е запазил правото да направи прихващане на процесното вземане със свое вземане срещу първоначалния кредитор. С изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по в.т.д. № 82/2018г., цесионерът „Ват Къмпъни-Русе”ООД е образувал изп.д. № 20188340400097 на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие ОС-Силистра. Вземането на „Пътперфект-Т”ЕАД срещу първоначалния кредитор „КМ Билдингсистем”ЕООД за сумата от 45 483,06лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3264,03лв.– обезщетение за забава от 15.01.2015г. до 29.09.2015г., и разноски по делото от 1200лв. е било присъдено с влязло в сила решение по т.д. № 158/2015г. на ОС-Силистра /потвърдено с решение по в.т.д. № 384/2017г. на ВнАС/. ВнАС е приел, че вземането на касатора срещу „КМ Билдингсистем”ЕООД е възникнало на 15.01.2015г., а това на „КМ Билдингсистем”ЕООД /респ. на цесионера „Ват Къмпани-Русе”ООД/ е възникнало на 12.02.2016г. Съобразил е, че изявлението за прихващане е било направено от длъжника на 08.05.2018г. Посочил е, че за настъпване на правните последици на прихващането е необходимо условията за компенсиране да са съществували преди съобщаване на цесията, или в настоящия случай – към датата на съобщаване на първата цесия 02.11.2017г. Към тази дата двете вземания са били изискуеми, но не са били ликвидни- спорни са били по основание и размер. Поради което въззивната инстанция е заключила, че възможността за прихващане е възникнала едва след приключване на съдебните спорове по в.т.д. № 82/2018г. на ВнАС и по в.т.д. № 384/2017г. на ВнАС с влезли в сила решения, т.е. след посочения релевантен според съда момент 02.11.2017г. С оглед на изложеното е формирано заключение за неоснователност на иска с правно осн. чл.439 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Може ли длъжникът, който не е приел цесията, да прихване задължението си към цесионера със свое вземане срещу цедента, ако условията за компенсиране не са съществували преди съобщаването на цесията, а са възникнали след това?; 2/Кога възниква възможността за прихващане на две насрещни вземания, към момента на влизане в сила на решенията, с които те са присъдени /или установени/ или към момента на възникване на самите вземания, като решенията по тяхното присъждане/установяване само прогласяват тяхната ликвидност към момента на възникването им? По първи въпрос касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а по втори обосновава селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 103/01.08.2017г. по гр.д. № 61323/2016г. на ВКС, IVг.о. Настоящият състав на ВКС е намерил, че и двата правни въпроса, с оглед спецификата на казуса, попадат в приложното поле на произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 2/2020г. Поради което с определение № 77/07.05.2020г. е спрял, на осн. чл.292 ГПК настоящето производство до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело. Тълкувателното решение по тълк.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е било постановено на 18.03.2022г., поради което са отпаднали пречките за хода на делото и същото следва да бъде възобновено. В т.1 от посоченото ТР № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпват с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в процеса или извън него – е без значение за обратното действие на погасителния способ. В обжалваното решение ВнАС е приел, че за настъпване на правните последици на прихващането е необходимо условията за компенсиране да са съществували преди съобщаване на първата цесия - 02.11.2017г. Счел е, че към тази дата двете вземания са били изискуеми, но не са били ликвидни - спорни са били по основание и размер. Станали са ликвидни едва с влизане в сила на решенията по в.т.д. № 82/2018г. на ВнАС и по в.т.д. № 384/2017г., поради което е заключил, че прихващане между тях може да се извърши едва след тези дати, но не и към предходен момент - 02.11.2017г. Произнасянето на въззивния съд попада в предмета на цитираното ТР, представляващо задължителна практика на ВКС, и на поставения от касатора по-обобщаващ втори правен въпрос, който настоящият състав на ВКС доуточнява в следния смисъл: Кога възниква възможността за прихващане на две насрещни вземания и има ли значение моментът на влизане в сила на решенията, с които те са присъдени /или установени/? За проверка съответствието на решението на ВнАС с ТР № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС по същия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът дължи заплащане на държавна такса на осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират по реда ГПК в размер на 1044, 50 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО