Определение № 615 от 06.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 353/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Ю. С., срещу решение № 281 от 24.10.2014 г. по в.т.д. № 512/2014 г. на Апелативен съд – В., с което след отмяна на решение № 543 от 31.05.2014 г. по т.д. № 1703/2013 г. на Окръжен съд – Варна са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове: за сумата 589 601.91 лв., представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012 г. до 05.07.2013 г. за цена на достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР; за сумата 5 087.29 лв. – обезщетение за мораторни лихви за периода 16.08.2013 г. – 16.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска, като в полза на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 52 022.79 лв. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му, с произтичащите от това правни последици. К. изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за липсата на обратно действие на решението на Върховния административен съд за отмяна на решението на ДКЕВР, определящо цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Счита, че конститутивното действие на съдебното решение се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, важащи не само за страните по административното дело, а за всички. С отричането на основанието за възникване на задължение за заплащане на временната цена, определена по размер с отменения акт на ДКЕВР, обосновава дължимостта от страна на ответното дружество на получените от него суми, на отпаднало основание. В тази насока в жалбата са развити подробни правни съображения, основани както на процесуални норми на АПК и ГПК, така и на материалноправни разпоредби на Закона за енергетиката. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Има ли отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, обратно действие и заличават ли се с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир/ т.е. решението за отмяната му има обратна сила/ или решението, с което този акт се отменя действа само занапред; 2. Изразява ли се конститутивното действие на съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт в отпадане с обратна сила на разпоредените с отменения акт правни последици; 3. Обратно ли е действието на отмяната, визирано в чл.177, ал.1 АПК или има действие занапред и 4. Решенията на други състави на ВАС относно действието на решението по време задължителни ли са за общите граждански съдилища съобразно разпоредбата на чл.302 ГПК”. По тези въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, подробно мотивирано в изложението. Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Н. Банков, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е приел, че отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не води до отпадане на облигационното правоотношение между страните, в случая неформален договор, по предоставяне от ответника на достъп на ищеца до разпределителната мрежа, за да може да продава електроенергията си, произведена от В.. Счетено е, че след като цената за достъп е регулируема от ДКЕВР, отмяна на административният акт, с който това е сторено, не означава отпадане на основанието за това. Решаващият съдебен състав е изразил становище, че решението на Върховния административен съд/ВАС/ за отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР няма обратно действие, а има конститутивно действие занапред. Прието е, че разпоредбата на чл.177, ал.1 АПК, съгласно която отмяната има действие спрямо всички, означава само, че административният акт се счита отменен спрямо всички. Счетено е също така, че решения на съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не са задължителни за общите граждански съдилища, тъй като съгласно чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Въззивният състав е изложил и допълнителни мотиви/ при евентуално, хипотетично становище за обратното действие на решението на ВАС/ за недопустимо преуреждане на договори с продължително или периодично изпълнение, по аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД. Изтъкнат е и допълнителен довод, че достъпът до електроразпределителната мрежа не е безвъзмезден, а единичните цени са били съгласувани между страните с изпращане на фактурите от ответника и осчетоводяването им и съответно изплащането им от ищеца. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по значим за изхода на спора процесуалноправен въпрос, конкретизиран, съобразно правомощията на ВКС/ т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, свързан с тълкуването на чл.302 ГПК във връзка с темпоралното действие на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е бил отменен индивидуален административен акт по см. на чл.13, ал.2, предл. 1 от Закона за енергетиката, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. По този въпрос липсва задължителна за гражданските съдилища съдебна практика и не е налице ясна правна регламентация в АПК. Останалите доводи на страните, включително и тези, касаещи изложените от АС-Варна допълнителни съображения в мотивите, са относими към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение