Решение № 10137 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2022 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуален пълномощник, против решение 4161/22.06.2022 г., постановено по адм. д. 9291/2021 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменено негово решение 32-262810/16.08.2021 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са допуснати опущения в познавателната дейност на съда по преценка на събраните доказателства. Намира, че заключението по изготвената съдебно-химичната експертиза е необосновано и немотивирано, поради което не е следвало да бъде кредитирано. Сочи, че от изготвената от Централна митническа лаборатория експертиза се установява, че процесната проба е с непроменен химически състав, а е механично обработена за получаване на желания кристализационен състав. Подчертава, че изводите на съда за дължимото тарифно класиране на декларираната за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока са необосновани, тъй като е установено, че е извършена допълнителна обработка за модифициране на кристалната структура на палмовото масло /текстуриране/ заради осъществяване на изследването от лабораторията при използване на стандартизиран метод, който установява количеството на сорбитан стеарат. Настоява, че отговорите на вещото лице не отразяват коректно текстовете на разглежданите методики и не представя обективно релевантните факти за спора. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, отхвърляне на жалбата на дружеството и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касация - "Пик - Ко" АД, гр. София, чрез процесуален представител,с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността на касационната жалба. Представя удостоверение от Изпълнителна агенция Българска служба по акредитация от 26.07.2022г. и претендира присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АП,К съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение митническият орган е определил различен от декларирания код по ТАРИК на стоката по митническа декларация с MRN 21BG001007028715R9 от 24.02.2021 г.; установил е допълнителни задължения за мито в размер 5 176,85 лева и за ДДС в размер 1 035.37 лева, ведно с лихви за забава. По констатациите на митническия орган "ПИК-КО" АД е декларирало за допускане за свободно обращение стока с описание "палмова мазнина" в разфасовки от 20 кг - 45 040 кг с държава на произхода Индонезия и износител "Синермас Агрибезнес енд Фоод", с код по ТАРИК 1511 9099 00. Взети под отчет и заплатени са публични вземания съобразени с декларираната митническа стойност при ставка на вносно мито 9 %, съответстващата на декларирания код по ТАРИК /мито 6 655.95 лева и ДДС 16 637.97 лева/. Основавайки се на резултата от извършен в Централна митническа лаборатория анализ на проба от стоката, митническият орган е приел, че тя представлява палмов шортънинг, съставен изцяло от палмово масло или негови фракции, химически непроменен, но получен чрез допълнителна крайна обработка, т.нар. текстуриране, за влагане в различни хранителни продукти, например теста, а тези нейни характеристики е възприел като основание за класиране в позиция 1517 от КН. Позовал се е на Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и ОБХС за позиция 1517. За да отмени обжалваното решение първоинстанционният съд е концентрирал спора по фактите до възприетото от митническия орган фактическо основание за издаване на акта, обвързано с обективните характеристики на поставената от "ПИК-КО" АД под режим допускане за свободно обращение стока като палмов шортънинг. Отнесъл е към процесуалните тежести на ответника установяването на фактическите основания за отнасяне на внесената стока към променения с акта на митническия орган код по ТАРИК, вместо към декларирания от жалбоподателя. Решаващият извод на съда е базиран на основното и допълнително заключение по проведената СТЕ, което е кредитирано като обективно и компетентно дадено, подкрепящо се от останалите събрани доказателства. В обобщение е прието, че издаденото от компетентен орган в дължимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила решение на митническия орган не съответства на материалния закон. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за Р България от 01.01.1992 г.). Чл. 3, т. 1, б. "а" от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система... и според чл. 1, т. 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН - когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са "00". Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО - чл. 2 от Регламента) подпозициите. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕИО) 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. С оглед момента на поставяне на процесните стоки под митнически режим приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията от 21 септември 2020 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. В своята практика СЕС многократно е посочвал критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т.т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС - от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat и т. 28 от решението на Съда по дело С-725/21. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на митническия орган е да установи характеристики и качества на внесената от "ПИК-КО" АД стока, които да ги дисквалифицират от позиция 1511 и да са основание за класирането им в позицията от разпоредителната част на решението му, както и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС. Съгласно текста на позиция 1511 от КН тя обхваща палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени. В обхвата на позиция 1517 са маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от 1516. По разясненията от т. 44 от решението на Съда по дело С-292/22 "...основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват "смеси", а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък "препарати", а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС.". По обяснителните бележки към ХС за позиция 1517 от ХС, съвпадаща с позиция 1517 по КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, "чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани ..., разбити или предварително обработени чрез текстуриране ... или по друг начин". Според ОБХС от позиция 1517 са изключени "несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно". ОБХС дефинират текстурирането като "видоизменение на текстурата или на кристалната структура". Получените в резултат на текстурирането продукти се определят като шортънинг. Основание да се изключи класирането на продукта в позиция 1511 е да се определи дали е претърпял обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране /така т. 46 от решението на Съда по дело С-292/22/. В частност, несъобразено с процесуалните и логическите правила е установяването на съда, че внесената от "ПИК-КО" АД стока не представлява палмов шортънинг. Още в извънсъдебната фаза на производството, при извършването на МЛЕ, е описано визуалното възприятие на пробата от стоката като пластична до твърда маса, хомогенна структура с гладка кремообразна текстура, а извършеното изследване с пенетрометър е установило стойности, характерни за пластични мазнини и за шортънинги, които след разтопяване възвръщат предходната си форма при стайна температура. Основното и допълнителното заключение по проведената СТЕ не отрича отсъствието на референтни стойности за шортънинга /такива се съдържат в специализираната литература/, а описва рязкото охлаждане като способ за променяне на кристалната структура на маслото. Именно кристалната структура е разликата между маслото и шортънинга, а тя се проявява в различната им твърдост. 3атова и прилагането на метод, основан на използването на пенетрометър за определяне на твърдостта, не е несъвместим с установяването на твърдост, която е специфична за текстуриране. Към неговото извършване сочи и невъзможността материалът да възвърне пластичността си след нагряване, както и технологичната схема за производство на маслото, която включва охлаждане. Съгласно обяснителните бележки към КН за позиции 1511 и 1517 няма изискване за прилагане на определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, той не следва да се счита за единствено приложим /така т. 53 от решение на Съда по дело С-292/22/. Затова и прилагането от ЦМЛ на вътрешно лабораторен метод не е основание за дисквалифициране на МЛА като информационен източник. Достоверността на това доказателствено средство не се разколебава от заключението на СТЕ, което не е следвало да бъде кредитирано поради необоснованост на отговорите на експерта. Следва да се посочи, че нормата на чл. 49 АПК не въвежда изискване за акредитиране на лабораторията, на която се възлага експертизата, а при действието на чл. 202 ГПК това не е и условие за допускане на резултата от това изследване като доказателствено средство. Като е приел друго, първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като отказът на митническия орган да приеме декларирания от "ПИК-КО" АД код по ТАРИК на внесената стока, определянето на нов код и установяването в привръзка с новото тарифно класиране на допълнителни публични задължения е правомерно, то предявеното срещу него оспорване следва да се отхвърли. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Агенция "Митници" /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за първоинстанционното и касационното производство, включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер от 550 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.