Определение № 292 от 17.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4520/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. С. от [населено място], Софийска област, подадена чрез процесуалния й представител адв.З. Н. от САК срещу решение № 184 от 3.6.2016 г по гр.дело № 236/2016 г на Врачански окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 146/10.3.2016 г по гр.дело № 390/16 г на районен съд-В., с което са уважени предявените от П. В. С. срещу [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалните права.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.М. М..Подържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, поради което го е обезсилил.Счел е, че посоченото като ответник по делото събирателно дружество „Г.Ц. С.“ е било заличено на 5.11.2015 г, преди датата на предявяване на исковете-25.11.2015 г.Причината за заличаването му е била преобразуването чрез промяна на правната форма на новоучреденото дружество [фирма], което се явявало правоприемник на заличеното дружество.Следователно според съда към момента на постъпване на исковата молба в съда не е съществувал правен субект на страната на ответника, което изключва валидното възникване на процесуалното правоотношение.Приел е, че предявяването на иска срещу търговско дружество, което преди подаването на исковата молба е преобразувано в друго дружество, не обуславя наличието на процесуално правоприемство между преобразуващото се дружество и неговия правоприемник по смисъла на чл.227 ГПК.Не е налице и хипотезата на чл.228 ГПК за замяна на страната, тъй като е необходимо заменящата и заменяна страна да съществуват в правния мир и да е налице съгласие за извършване на замяната. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулиран е следният въпрос „ Допустимо ли е съдебното решение, постановено срещу правосубектно лице-правоприемник по закон на прекратено чрез преобразуване на правната форма търговско дружество, ако предявените искове са насочени срещу дружеството, прекратено чрез преобразуване“. Формулираният въпрос е обусловил решаващите изводи на съда и е от значение за изхода на делото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение