Решение № 320 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2016 г.

Решение № 320 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. И. П. и Б. И. П. и двамата от гр. П. срещу т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г. Посоченото приложение регламентира методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост и в обжалваната си част предвижда, че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Според жалбоподателите нормативно закрепеното правило топлинната енергия от сградната инсталация да се разпределя според отопляемия обем е в противоречие със законите на термодинамиката и технологичните възможности на реализирания технически продукт, съставляващ сградна инсталация. Жалбоподателите обосноват също така противоречие с чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО. При първото разглеждане на жалбата е образувано адм. дело под № 13542/2011 г. по описа на Върховния административен съд. Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2, вр. чл. 185 от АПК в ДВ, бр. 88 от 08.11.2011 г., на определеното за това място в съда и на електронната страница на Върховния административен съд. С Определение № 10273 от 12.07.2012 г. по адм. д. № 13542/2011 г. жалбата е приета за редовна и частично допустима, като в частта относно § 2, ал. 1, т. 1 и § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и обнародвана Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обнародвана ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп. бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г. е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено на основание чл. 187, ал. 2 от АПК - посочените разпоредби са приети за законосъобразни при тяхно предходно оспорване с Решение № 5283 от 14.04.2011 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 10624/2010 г., оставено в сила с Решение № 4537 от 28.03.2012 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 13424/2011 г. Определение № 10273 от 12.07.2012 г. по адм. д. № 13542/2011 г. е оставено в сила с Определение № 13005 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 11013/2012 г. по описа на ВАС. С протоколно определение от 21.01.2013 г. по адм. д. № 13542/2011 г. е конституиран като жалбоподател Г. В. Ш.. С Решение № 11639/04.11.2015 г. по адм. д. № 13542/2011 г. тричленният състав на Върховния административен съд се е произнесъл по същество по предмета на оспорването, като е отхвърлил жалбата на С. И. П. и Б. И. П. срещу т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката, отхвърлил е и жалбата на Г. В. Ш. срещу т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост". Със същото решение е оставено без уважение искането на Б. Т. К. за присъединяване на основание чл. 189, ал. 2 от АПК към оспорването на т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката. С Решение № 8236 от 05.07.2016 г. по адм. д. № 3152/2016 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил Решение № 11639/04.11.2015 г. по адм. дело № 13542/2011 г. по описа на Върховния административен съд изцяло и е върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Дадени са задължителни указания при повторното разглеждане на делото съдът да издири и съобрази относимата към оспорваната норма правна уредба от по- висока степен, обсъждайки доводите на страните в тази посока, но и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Тази проверка изисква произнасяне с фактически и правни констатации по отношение компетентността на издателя на акта, спазването на административнопроизводствените правила при издаването, съответствието с материалния закон от по-висок ранг и съответствието на акта с целта на материалния закон. Дадено е допълнително указание, че съдът не само следва да отчете уредбата в Закона за енергетиката, но е длъжен да издири правилата, уредени на ниво общностно право и да приложи същите, ако са налице предпоставките за това. Проверката за неточното или неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2012/27/ЕС в националното законодателство е задължение за съда, произтичащо от задължението му на национална юрисдикция, гарантираща примата и директния ефект на правото на ЕС. О. установяването на правния интерес от присъединяването на Б. Т. К. към оспорването са дадени указания съдът да разгледа в пълнота относимите обстоятелства за допустимостта на участието му в производството. В изпълнение на така дадените задължителни указания, на първо място, настоящият съдебен състав извърши проверка на сочените от Б. Т. К. обстоятелства, обосноваващи правния му интерес от присъединяване към оспорването, на представените от него доказателства, както и на представените от ответника и от трето неучастващо лице - "ЕВН Топлофикация" ЕАД, от които се установява, че сградата с административен адрес гр. П., бул. "В. А." .№... е присъединена към топлопреносната мрежа и на името на Б. Т. К. има открита партида за ап. ... на същия административен адрес, с потребителски номер ИТН 1967086. О. Б. Т. Кехаян е представен документ за собственост на апартамент на същия адрес. П. изложените съображения се установява по безспорен начин правният интерес на лицето да се присъедини към оспорването и Б. Т. К. и последният е конституиран като заинтересована страна в настоящото производство на основание чл. 189, ал. 2 от АПК с определение по хода на делото от 20.07.2017 г. При новото разглеждане на делото в проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Б. И. П. се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ж. С. И. П. не се явява и не се представлява. Ж. Г. В. Ш. не се явява и не се представлява. Представя писмено становище за основателност на оспорването. Заинтересованата страна Б. Т. К. не се явява и не се представлява. Представя писмено становище за основателност на оспорването. Ответникът - министърът на енергетиката се представлява от юрк. П., която изразява становище за неоснователност на оспорването. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. След приключване на устните състезания е представена молба от Р. И. С., който не е страна по делото, за съединяване на настоящото дело с адм. дело № 1372/2016 г. по описа на ВАС на основание чл. 213 от ГПК поради наличие на връзка между делата. На последната страница от молбата лицето посочва, че се противопоставя за насрочване на ново открито съдебно заседание и ако такова се налага с оглед постановяване на едно общо решение по тях, то в такъв случай оттегля молбата си за съединяване. При служебно извършена справка съдът установи, че предмет на оспорването по адм. дело № 1372/2016 г. по описа на ВАС е т. 6.1.1 от същата методика, инкорпорирана в Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34/24.04.2007 г.), издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Предвид това, че по настоящото дело са приключили устните състезания, то евентуалното му съединяване с друго дело е свързано с отмяна на хода на същество и провеждане на нови устни състезания в открито съдебно заседание, поради което съобразно изразената воля от лицето съдът приема така подадената молба за оттеглена. Независимо от това, поради възможността делата да бъдат съединени служебно, съдът счита за необходимо да отбележи, че предвид фазата, в която се намира настоящото дело - ново разглеждане, то е налице процесуална пречка за съединяване на двете дела. С оглед цитираното по-горе решение на касационната инстанция, в което решението на тричленния съдебен състав по адм. дело № 13542/2011 г. е прието за валидно и допустимо, като постановено по надлежно упражнено право на оспорване на Б. И. П., С. И. П. и Г. В. Ш., т. е. въпросът за редовността и допустимостта на оспорването е подложен на проверка и решен от касационния състав, при новото разглеждане на делото същото следва да бъде решено по същество. След като обсъди доводите на страните, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорването е неоснователно по следните съображения: Наредбата е издадена от компетентен орган, с оглед законовата делегация, предвидена в чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, съгласно чиято разпоредба редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката. Наредбата е издадена в съответната писмена форма. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по издаване на нормативни административни актове е уредена в глава пета, раздел III от АПК. Според чл. 75, ал. 2 от АПК, нормативни административни актове се издават по прилагането на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Освен правилата за издаването им в АПК, чл. 80 от АПК предвижда за неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА). От представената по делото административна преписка се установява, че със Заповед № РД-16-1026/27.09.2006 г. на министъра на икономиката и енергетиката е определен съставът на работна група, която да извърши произтичащите от изменението на Закона за енергетиката (ЗЕ) промени. По т. II от заповедта, наредбата следва да бъде предоставена за предварително съгласуване в срок до 20.10.2006 г. По преписката е приложено писмо на Българския институт по метрология до министъра на икономиката и енергетиката с вх. № 33-00-11/17.01.2007 г., което съдържа предложение за изменение на проекта на наредбата. Приложено е и писмо на Асоциацията на дружествата за топлинно счетоводство до министъра на икономиката и енергетиката с вх. № 92-00-01/11.01.07 г. относно проекта на наредбата. В настоящия случай е спазена разпоредбата на чл. 77 от АПК, съгласно която компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Спазена е и процедурата, визирана в глава трета от ЗНА - "Изработване на проекти на нормативни актове" в редакцията, действаща към датата на приемане на наредбата, т. е. преди изменението в ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г. С оглед на изложеното не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При служебно извършената проверка съдът не установи противоречие на обжалваната разпоредба с нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗЕ топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Чл. 125, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в топлоснабдителна система. Производството на топлинна енергия се извършва в централи, които съставляват съвкупност от инсталации, съоръжения и спомагателни стопанства, свързани с технологични връзки, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (§ 1, т. 70 от ДР на ЗЕ). За осъществяване преноса на топлинната енергия е необходима топлопреносна мрежа, по която да преминава съответният топлоносител и да свързва топлоизточниците (топлоцентралите) със съответните потребители (§ 1, т. 65 от ДР на ЗЕ). Сградните инсталации на клиентите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция (чл. 135, ал. 1 от ЗЕ). Доставката (продажбата) на топлинна енергия съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ се извършва въз основата на писмени договори при общи условия, сключени между: 1. производител и топлопреносното предприятие; 2. производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; 3. топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; 4. топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост; 5. топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия; 6. доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Разпределението на топлинната енергия съгласно § 1, т. 50 от ДР на ЗЕ е транспортиране на топлинна енергия чрез инсталациите за битово горещо водоснабдяване, отопление, климатизация и други на клиентите. Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение (чл. 139, ал. 1 от ЗЕ). Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от ЗЕ). Лицата, извършващи услугата дялово разпределение, се регистрират в публичен регистър в МЕ. Съгласно § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ "Средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия" са уреди, които са монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпределението на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е регламентирано в чл. 143 от ЗЕ, чиито последни изменения са в сила от 15.05.2015 г. При сравнение на редакцията на чл. 143 от ЗЕ, действаща към датата на приемане на наредбата и последвалите изменения, съдът установи, че няма промяна в правилото за разпределение на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и това правило гласи, че тя се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143, ал. 3 в действащата редакция към датата на приемане на наредбата и чл. 143, ал. 5 от ЗЕ в сега действащата редакция). Същото правило е възпроизведено и в обжалваната в настоящото производство разпоредба, с оглед на което не се установява противоречие между тази разпоредба и Закона за енергетиката в качеството му на нормативен акт от по-висока степен. Съдът намира за необходимо да отбележи, че относно задължението по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на потребителите да заплащат цена за топлинната енергия, включително и за отдадената от сградната инсталация, е прието Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд по конст. дело № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Р България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ (обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., последно изменение ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г.). В цитираното решение са изложени подробни мотиви относно конституционосъобразността на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, въвеждащ задължението за плащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация - както относно основанието за възникване на това задължение, така и относно начина за разпределение на неговата тежест между отделните потребители. При обосноваване на решението Конституционният съд е отчел, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 от ЗЕ в действащата редакция към датата на приемане на наредбата), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗЕ (в действащата редакция към датата на приемане на наредбата) се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Чл. 140, ал. 3 от ЗЕ изрично предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие, нито на доставчика на топлинна енергия. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. В подкрепа на горния извод е чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), съгласно който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост по реда на чл. 133, ал. 2 от ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Предвид факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, то плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително, преди придобиване на индивидуален имот в нея, е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. По изложените съображения съдът не установи противоречие с нормативен акт от по-висока степен, нито с целта на ЗЕ, във връзка с чието приложение е приета наредбата. На последно място, неоснователни са оплакванията за противоречие с норми на правото на Европейския съюз. Отчитането на индивидуалното потребление при крайните клиенти на топлинна енергия при районно топлоснабдяване е регламентирано в чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО. Съгласно чл. 9, § 1 от Директива 2012/27/ЕС държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия, при крайните клиенти за електроенергия, природен газ, районно топлоснабдяване, районно охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергопотребление на крайния клиент и дават информация за реалния период на потребление. Такъв индивидуален измервателен уред на конкурентна цена се осигурява, когато: а) се подменя съществуващ уред, освен в случаите, когато това е технически невъзможно или нерентабилно по отношение на очакваните потенциални икономии в дългосрочен план; б) се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда, както е посочено в Директива 2010/31/ЕС. Съгласно чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС, в случаите, когато топлинната и охлаждащата енергия или топлата вода за дадена сграда се подават от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, при топлообменника или точката на доставка се монтира топломер или водомер за топла вода. В многофамилни и в многофункционални сгради, които са с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, до 31 декември 2016 г. се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно и разходно ефективно. Когато използването на индивидуални измервателни уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако въпросната държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно ефективно. В такива случаи може да се помисли за използване на алтернативни разходно ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия. Когато многофамилните сгради се снабдяват от районна отоплителна или охладителна система, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за топлинна енергия и/или топла вода, както следва: топла вода за битови нужди; топлинна енергия, излъчвана от инсталацията на сградата с цел отопление на общите помещения (когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори); с цел отопляване на апартаментите. При анализ на относимите към отчитането на потребената топлинна енергия норми на цитираната по-горе директива, съдът не установи противоречие на обжалваната разпоредба с тях. Директива 2012/27/ЕС не поставя изискване за конкретен метод на измерване и разпределение, нито за монтаж на специален измервателен уред на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. При регулацията на отчитането на потреблението директивата поставя изисквания за прилагане на индивидуален подход доколкото това е технически осъществимо и разходно ефективно. С цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление директивата предоставя възможност на държавите членки да въведат прозрачни правила за разпределението на разходите за потреблението. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределение на разходите. Такива правила на национално ниво са предвидени още с измененията на чл. 143, ал. 1 и 3 от ЗЕ със ЗИД на ЗЕ (обн., ДВ, бр. 74 от 2006 г.), в резултат на които топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не се определя в абсолютно число, а съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно т. 6.1. от Методиката за дялово разпределение, количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти. В т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение детайлно е указан начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация от лицето по чл. 139, ал. 2 от ЗЕ по изчислителен път. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Енергията, отдадена от сградната инсталация, не е само енергията, отдавана от съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите. Тя включва и енергията, предавана чрез топлопреминаване от отопляемите помещения към тези, които не се отопляват или са със силно ограничено отопление. Няма технически средства, с които да се измерва енергията, отдадена от сградната инсталация, което налага определянето й по изчислителен път. Независимо дали енергията за сградна инсталация се определя по формула или като дял от общата енергия за отопление за сградата - и двата подхода са изчислителни. В настоящия случай предмет на оспорване не е цялата методика, а само тази част от нея, която предвижда пропорционално разпределение на количеството топлинна енергия, отдадена чрез сградната инсталация, според отопляемия обем на имота по проект. Цялата защита на жалбоподателите е обоснована на твърдения, че възприетият метод за пропорционално разпределение на количеството топлинна енергия, отдадена чрез сградната инсталация, е в нарушение на законите на термодинамиката, в подкрепа на което представят математически изчисления. Отделно сочат факти и обстоятелства относно вида и начина на функциониране на отоплителната инсталация, намираща се в сградата, където живеят. Тук следва да се отбележи, че предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт и по своята природа подзаконовият нормативен акт съдържа правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие съгласно даденото легално определение в чл. 75 от АПК. Ето защо, факти и обстоятелства, свързани с вида и начина на функциониране на отоплителната инсталация в конкретна сграда, нямат правно значение при преценка на законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт - те са неотносими и настоящият съдебен състав не следва да ги обсъжда. Както беше посочено по-горе, нито на ниво национално право, нито на ниво общностно право съществува безусловно задължение на държавите членки за въвеждане на конкретен метод и формула за разпределението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Възприетият в т. 6.3.1 от методиката начин за разпределение отговаря на техническите характеристики на сградите-етажна собственост и на режима на собственост, на който се подчиняват техните общи части, включително сградната инсталация за отопление, съобразен е с индивидуалния подход при разпределение на потреблението, тъй като за всеки имот поотделно се взема предвид неговият конкретен отопляем обем и на последно място употребените в обжалваната разпоредба изрази са технически общовалидни, ясни и недвусмислени в съответствие с чл. 9, ал. 1 от ЗНА, който изисква разпоредбите на нормативните актове да се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Действително абонатите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия и всички съсобственици в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части, включително и на сградната инсталация. В заключение съдът приема, че дадената с оспорената разпоредба нормативна регулация за пропорционално разпределение е съобразена с относимите разпоредби от нормативните актове от по-висока степен на ниво национално право и ниво общностно право, обсъдени по-горе. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 146, вр. чл. 196 от АПК за отмяна на т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обнародвана ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г. Оспорването е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено.