Определение № 420 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.1, пр.2, вр. чл.248, ал.3 от ГПК. С определение от 26.10.2010г. по гр.д.№4269/10г. на Софийски градски съд са присъдени по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ разноски в размер на 3000лв. в полза на [фирма] [населено място]. Частна жалба срещу това определение е подадена от осъдената страна [фирма]. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като се основава на неправилно решение на въззивния съд по съществото на правния спор, срещу което е подадена касационна жалба, освен това по делото не са събрани доказателства за действително направени от [фирма] разноски пред въззивната инстанция. Направено е и евентуално възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: По реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски за въззивното производство по гр.д.№4269/10г. на СГС в размер на 3000лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба от [фирма], по която е образувано гр.д.№313/2011г. на ВКС, ІІ ГО. С определение № 774 от 13.07.2011г. съставът на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение, с което спорът окончателно е приключил в полза на [фирма]. При тези данни обжалваното определение, с което са присъдени разноски за въззивното производство, е законосъобразно, тъй като е съобразено с изхода на делото – в съответствие с чл.78, ал.3 от ГПК осъдената страна [фирма] е понесла и разноските за въззивната инстанция. При касационното обжалване на въззивното решение не е променен крайният резултат по спора, ето защо няма основание за промяна и на определението за разноските. Присъдените разноски представляват възнаграждение за адвокат Н. Б., съгласно пълномощно и договор за правна помощ от 25.03.10г., намиращ се на стр.13 от въззивното дело. Съгласно текста на договора, адвокатското възнаграждение е реално заплатено, а искането за присъждане на разноски е направено своевременно, още с отговора на въззивната жалба. В производството по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ не е направено искане от [фирма] за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, а и това искане е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на обстоятелството, че предмет на правния спор за собственост е имот с данъчна оценка на спорната част в размер на 40 464лв. /1600 кв.м. от целия имот от 91632 кв.м. по данъчната оценка/, при което адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, не надвишава трикратния размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4, вр.§2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,