Решение № 6098 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9678/2014. г.

Решение № 6098 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9678/2014. г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/ против решение № 3674 от 2.06.2014 г., постановено по адм. дело № 7923/2013 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, Петко Куртев Радев от с. Костур, община Свиленград, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Кривачка, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Петко Куртев Радев против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/5403 от 8.05.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което по същество се определя процент наддекларирани площи за кампания 2009 г. и санкция за бъдещ период в размер на 3429.30 лв. АССГ е установил от фактическа страна, че земеделският производител е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. УИН 24/140709/39661 като страните не спорят, че първоначално заявителят е бил оторизиран за подпомагане по това заявление и е получил изцяло оторизираната сума, както следва - по СЕПП- оторизирана площ от 50.96 ха и изплатена сума от 8 270.41 лв. и по НР1 - оторизирана площ 41.95 ха и изплатена сума от 9025.04 лв. Впоследствие в резултат на корекции на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" административният орган е приел, че не е следвало да изплаща субсидията, поради което е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22571 от 12.04.2011 г., с който е установена недължимо платена сума за кампания 2009 г. в размер общо на 17 295.45 лв. Цитираният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен с решение № 317 от 22.12.2011 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. д. № 283/2011 г. по описа на АС - Стара Загора, оставено в сила с Решение № 12932/18.10.2012 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 2645/2012 г. по описа на ВАС. На база горните доказателства АССГ е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Според съда процесното писмо съставлява изпълнение на отменения по съдебен ред АУПДВ № 01-2600/3774/14.04.2011 г., поради което не би следвало същото да произвежда правно действие. Мотивите в писмото били изцяло в посока, че отменения като незаконосъобразен АУПДВ следва да бъде изпълнен, тъй като съдът при отмяната на АУПДВ бил открил единствено съществени процесуални нарушения при издаването му, но не и противоречие с материалния закон. Доколкото атакуваното в настоящото производство уведомително писмо противоречало изцяло на разпоредената с влязлото в сила съдебно решение отмяна на АУПДВ, съдът е приел, че същото е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Като допълнително основание за незаконосъобразността на УП АССГ е посочил и пълната липса на фактически и правни основания за издаването му. Съдебното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от АССГ съображения. Настоящият касационен състав не споделя изводите на АССГ за нищожност на административния акт като постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение по чл. 177, ал. 2 от АПК. Безспорно налице е връзка между отменения АУПДВ и обжалваното уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009, но липсва идентичност в разпоредените с двата акта права и задължения - в АУПДВ не се съдържат нито констатации за процента на наддекларираните площи, нито се определят санкции за бъдещ период, поради което не може да се приеме, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по отмяна на АУПДВ. Административният акт е нищожен като издаден при липса на законово основание и в производство, което не е нормативно регламентирано нито в националното законодателство, нито с разпоредба от правото на Европейския съюз. Обжалваното уведомително писмо е постановено при липса на материална компетентност административният орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., в случай, в който вече е налице произнасяне със стабилен административен акт по това заявление в позитивен за земеделския производител смисъл - т.е. с акт, с който е оторизирана сума за подпомагане и същата е изплатена изцяло. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. Последващото установяване недължимост на оторизираната сума и издаденият АУПДВ за възстановяване на изплатената субсидия сами по себе си не водят до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство вече е недопустимо, доколкото преклузивните срокове за това при всички хипотези на чл. 99 от АПК са изтекли. Чл. 102 от АПК посочва изчерпателно в какъв срок може да се иска отмяна на влязъл в сила административен акт по реда на Глава Седма от АПК - по чл. 99, т. 1 от АПК, т.е. по инициатива на административния орган, издал акта в противоречие с материалния закон, срокът е тримесечен, считано от влизането на административния акт в сила, а във всички останали случаи - тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Както в случая на чл. 99, т. 1 от АПК, така и във всички останали хипотези по чл. 99 от АПК най-късния момент на узнаване на основанието за отмяна е датата на издаване на отменения АУПДВ - 12.04.2011 г. Ако се приеме, че обжалваното в настоящото касационно производство уведомително писмо за приключила обработка на заявление за кампания 2009 г. е издадено в производство по чл. 99 и следващите от АПК, то в този случай уведомителното писмо е нищожно, тъй като след изтичането на сроковете по чл. 102 от АПК, изпълнителният директор на ДФЗ не притежава материалната компетентност да отмени влезлия в сила предходен административен акт, да възобнови административното производство по заявлението за подпомагане за кампания 2009 г. и да издаде обжалваното уведомително писмо. Следва да се допълни, че налагането на санкции за бъдещ период, чрез разпореждане за изключване от подпомагане съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свръхдеклариране на площи при разлика над 50% над декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяната на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платена субсидия, е недопустимо последващо прилагане на така наречените "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга страна. /в този смисъл решение № 12132/14.10.2014 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 3113/2014 г./ Нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. предвижда, че при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от Регламента. Възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е и разглежданият случай, се урежда от чл. 80 от регламента. Съгласно цитираната норма при недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е прието, че отпусната по това заявление субсидия не подлежи на възстановяване при условията на чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., правилно съдът е приел, че е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да служат като основание за прилагане на санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и въпреки направеното от адв. Кривачка искане за присъждане на съдебни разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за реално направени такива, разноски не се дължат за касационната инстанция..