Определение № 952 от 28.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. М. и И. И. А. срещу решение № 120 от 09.11.2009 г. на Р.ския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 149 от 2008 г., с което е отменено решение № 293 от 15.07.2005 г. и решение от 20.01.2006 г. по гр.д.№ 6 от 2004 г. на Р.ския районен съд и вместо тях е постановено ново решение за отхвърляне като неоснователен на предявения от А. И. М. и И. И. А. срещу Н. П. Н., Н. П. Н., Д. В. и Община Р. иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: кои са материалните предпоставки за влизане в сила на уличната и дворищна регулация и в кой момент следва да се приеме, че регулацията е приложена. Отговорът на този въпрос налагал тълкуване на няколко закона. Освен това се твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВС, обективирана в решение № 21 от 11.01.1982 г. по гр.д.№ 3184 от 1981 г. на ВС, Първо г.о. и в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 23.02.2010 г. ответниците Н. П. Н. и Н. П. Н. оспорват жалбата като неоснователна.

Ответниците Д. В. и Община Р. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на иска за поправка в кадастралната основа на регулационния план от 1980 г. на с.Пороище, въззивният съд е приел, че в кадастралния план към регулационния план от 1929 г. не била заснета точно границата между имоти № 216 и № 217, съответно че регулационният план от 1929 г. внасял съществени промени в границите на тези два имота /по този план имот пл.№ 217-собственост на ответниците-физически лица се разширявал в северна и северозападна посока, а се намалявал в западна посока, а имот пл.№ 216-собственост на ищците нараствал в югозападна посока, а намалявал в югоизточна и източна посока/. След влизане в сила на плана от 1929 г. до 1980 г. обаче собствениците на двата имота продължили да ги ползват в техните стари граници. Тоест, дворищната регулация от 1929 г. не била приложена, поради което в следващия план от 1980 г. правилно имотите са били заснети по техните стари имоти граници от преди 1929 г., а не по регулационните линии на плана от 1929 г.

С оглед на тези мотиви на обжалваното решение поставеният въпрос кога един дворищно-регулационен план е приложен е съществен за делото. Не е налице обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, тъй като това основание е налице само ако има неясна или непълна правна норма, която се нуждае да бъде тълкувана и по тази правна норма няма практика на ВКС, а ако има такава- когато поради промяна в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде дадено ново тълкуване на тази правна норма. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите не са посочили кои приложими към настоящия случай правни норми са неясни или непълни и се нуждаят от тълкуване, нито са обосновали защо според тях следва да бъде променено едно вече дадено в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС тълкуване от ВС на понятието „приложен план”.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като няма противоречиво решаване на правен въпрос в обжалваното решение и в посочените от касаторите решения на ВС:

1. В решение № 21 от 11.01.1982 г. по гр.д.№ 3184 от 1981 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че заснемането на имотите в кадастралния план се извършва не само с оглед на материализираните граници върху земята, но и с оглед притежаването им от различни собственици. Същото е прието и в обжалваното решение: че в кадастралния план от 1980 г. няма грешка, тъй като към момента на изготвяне на този кадастрален план ответниците-физически лица, а не ищците, са били собственици на спорната част от имота, поради настъпването на прекратителното условие на отчуждителното действие на неприложения регулационен план от 1929 г.

2. В Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС е разгледан въпроса кога един дворищно-регулационен план се счита за приложен. Няма противоречие на обжалваното решение с това ТР. Напротив, в съответствие с него в обжалваното решение е прието, че дворищно-регулационен план е приложен на първо място, когато придаваемите части са заети. А в случая, регулационният план от 1929 г. не бил приложен, тъй като от 1929 г. до 1980 г. фактическата граница между имоти пл.№ 212 /стар № 216/ и № 213 /стар № 217/ не е била променяна- тоест до 1980 г. ищците не са заели спорната част от имот пл.№ 217- бивша собственост на ответниците-физически лица.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия