Определение № 4846 от 09.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3629/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Николов, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт С. Димитров, против Определение № 324/13.02.2023 год., постановено по адм. дело № 1686/2022 год. по описа на Административен съд – Бургас. Заявено е, че оспореното определение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи. Формулирано е искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго по силата на което Община Бургас да бъде конституирана в процеса. В срока по чл. 232 от АПК, жалбоподателя И. Кренчев и ответната страна Общински съвет – Бургас, не са изразили становище по оспорването. Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявеното в частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното: Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба подадена от И. Кренчев, чрез процесуалният му представител – адв. Ц. Иванова, против разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет гр. Бургас, като е направено искане за отмяна на цитираните три разпоредби на наредбата. С разпореждане № 326/20.01.2023 г. съдът е конституирал страните по делото - оспорващият И. Кренчев в качеството на жалбоподател, Общински съвет – Бургас като ответник, както и Окръжна прокуратура – Бургас, в качеството на контролираща страна. Със заявление, постъпило по делото на 02.02.2023 г. Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Николов, е направила искане да бъде конституирана като заинтересувана страна, на страната на ответника (административния орган), тъй като ще се защитават едни и същи интереси. Във връзка с депозираното заявление, с Определение № 324/13.02.2023 год., постановено по адм. дело № 1686/2022 год. състав на Административен съд – Бургас е отхвърлил искането, като неоснователно. В мотивите на съдебния акт е прието, че Община Бургас не притежава процесуалната легитимация за встъпването й като страна в производството по оспорване на подзаконовия нормативен акт, наред с административния орган (Общински съвет – Бургас), поради липсата на доказан правен интерес. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, задължение за конституиране на страните в процеса е на първоинстанционния съд. Съобразно чл. 153 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Според Тълкувателно решение № 1 от 8.06.2001 г. на ВАС по адм. д. № ТР 1/2000 г., ОС на съдиите, "заинтересувани са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният административен акт предизвиква правни последици". Към последната категория попадат субектите, за които оспореният административен акт е благоприятен. Наред с административния орган, те имат процесуалното положение на ответници по оспорването, т.к. са заинтересовани от отхвърлянето му. В групата на заинтересовани са и лицата, които са засегнати от акта, но които не са го оспорили. Те имат качеството на трети лица - помагачи на страната на оспорващия, т.к. са заинтересовани от отмяната на акта. Подзаконовите нормативни актове по характеристика от чл. 75, ал. 1 от АПК се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Но това не означава, че всички неограничени на брой адресати следва да участват при тяхното оспорване като заинтересовани страни. Законодателят е ограничил кръга на задължителните страни с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от АПК само до оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт, като същевременно е дал възможност с нормата на чл. 189, ал. 2 от АПК на всеки, който има правен интерес до началото на устните състезания да може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган. В конкретния случай настоящият състав намира, че Община Бургас не следва да бъде конституирана като отделна страна, доколкото е безспорно, че общината е собственик на територията, определена като зона за платено и безплатно паркиране, като територията има статус на публична общинска собственост - § 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА именно общинският съвет е компетентен да определи начина и формата на управление на общинското имущество като определи конкретните правомощия на кмета на общината. До същия извод води и разпоредбата на чл. 23 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на общините, но съгласно чл. 23 от ЗП правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. С оглед на това и в съответствие с чл. 99, ал. 1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) именно общинският съвет е компетентен до определи начина на използване на публичната общинска собственост разположена на територията, определена в чл. 3 от Наредбата. В тази връзка правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е със засегнат правен интерес, доколкото неговите законни права не са засегнати. В правната теория са очертани характеристиките на правния интерес като процесуална предпоставка на съдебното обжалване на административните актове. Интересът от обжалването трябва да е правен, т.е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респективно предотвратяването им, или към постигане на благоприятни правни резултати. На второ място, интересът трябва да е личен, което означава, че следва да засяга правната сфера на страната - жалбоподател, а не на други лица. Правният интерес следва да бъде и пряк, което предполага изискване със самия акт да се отнемат, изменят или ограничават правата на жалбоподателя. Съдебният състав, споделя мотивите на първоинстанционният съд, че липсва правен интерес от оспорването на посочения акт от Община Бургас и интересите на общинската администрация правилно са защитавани от ответника – Общински съвет Бургас. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,