Определение № 384 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 262/2011 г.

Делото е образувано по частна жалба на Н. Н. от [населено място] срещу разпореждане на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1146/2007 г., с което е издаден изпълнителен лист в полза на А. Н. за сумата 6800 лв., дължима от молителя. Ответникът А. Н. от [населено място] оспорва частна жалба. След проверка, касационният съд установи следното: Обжалваното разпореждане на Варненския окръжен съд е постановено по молба на А. Н. вх. № 41808/26. 10. 2010 г., с която той се е позовал на влязлото в сила решение по гр. д. № 801/2005 г. на Варненския районен съд. От приложените към досието решение № 485/10. 11. 2008 г. по гр. д. № 1146/2007 г. на Варненския окръжен съд и решение № 988/13. 9. 2010 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, първоинстанционното решение на Варненския районен съд е влязло в сила на 13. 9. 2010 г.. С посочените решения и допълнително постановени определения в полза на А. Н. са присъдени разноски, дължими от Н. Н.. Съгласно чл. 405, ал. 2 ГПК, съдът който е компетентен да се произнесе по искането на А. Н. за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд. В случая, като първоинстанционнен съд се е произнесъл Варненският окръжен съд и съгласно чл. 278, ал.4, във връзка с чл. 258, ал. 1 ГПК, разпореждането на окръжния съд за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване пред апелативния съд. Не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 2, предложение първо ГПК, тъй-като при постановяване на разпореждането /без отбелязване на дата и конкретен текст/ за издаване на изпълнителен лист, Варненският окръжен съд не е действал като въззивна инстанция. Поради изложеното и на основание чл. 118 ГПК Върховният касационен съд