Определение № 889 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 521/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ч. от[населено място], чрез адв.. В. Х. срещу решение от 14.12.2009 год., постановено по гр.д. № 8807/2009 год. на Софийски градски съд, ВК, ІV „Д” отд., в частта в която е потвърдено решението С. районен съд по гр.д. № 45671/2008 год., с което са отхвърлени предявените от касаторката против 131 С.”К. А. Т.” ,[населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен въпрос касаторът е посочил този дали предвидената възможност за ранно пенсиониране, свързано с получаване на срочна пенсия в по- нисък размер, може да се приравни с придобиване на пенсия по общия предвиден в КСО ред. Не е посочено при хипотезата на кое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,2 и 3 ГПК формулирания въпрос следва да бъде разгледан. Посочено е също така, че е налице и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба 131 С. „К. А. Т.” ,[населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, законът принципно изисква да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК: Да е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото/обща предпоставка за допустимост /и да се установи наличието на едно или повече от основанията по чл. 280,ал.1,т.1,2,3 ГПК, представляващи допълнителните предпоставки за допустимостта. За да постанови обжалваното решение възивният съд е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед, касаторката е отговаряла на изискванията на пар.5,ал.1 от КСО, според които при определен осигурителен стаж учителите биха могли да придобият право на пенсия при по - ниска от предвидената във чл. 68,ал.1 КСО възраст ,поради което основанието за прекратяваане на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.10 КТ е било налице и извършеното уволнение е законно. Същевременно по делото е безспорно установено, че касаторката е депозирала молба за освобождаването й при условията на пар. 5,ал.1 КСО, която е била приета от работодателя. При тези данни, формулирания от касатора въпрос не е обуславя изхода на спора. Действително предвидената в пар.5,ал.1 КСО възможност за по- ранно пенсиониране не може да се приравни на хипотезата на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия, в това число и като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.10 КТ. Последното като право на работодателя е предвидено в хипотезата на общите услови за придобиване право на пенсия по чл. 68 КСО. Възможността за по - ранно пенсиониране е предвидена като право на работника, поради което работодателят не би могъл законно да упражни правомощията си за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.10 КТ в хипотезата на пар.5 ,ал.1 КСО. В случая това правомощие обаче е упражнено след изявление на касаторката, че желае да се ползва от възможността за по- ранно пенсиониране, което обстоятелство обуславя изхода на спора. Същевременно посоченото в изложението нарушение на съдопроизводствените правила, не представлява правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, а оплакване за неправилност на решението по чл. 281,ал.3,т.1 ГПК, което може да се разгледа едва в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Липсата на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на конкретния правен спор, е достатъчно основание касационното обжалване на не бъде допуснато. С оглед на горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.