Определение № 224 от 07.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2009 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. „БМФ”АД гр. В.,представлявано от изпълнителните директори Д. и Й. ,чрез процесуалния му представител-юрисконсулт К. против въззивно решение № 835 от 11.06.2009г.по в.гр.д. № 855 по описа за 2009г. на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 786 от 23.03.2009г. по гр.д. № 9841/2008г.на Варненски районен съд-ХІ състав,с изключение на частта,в която е определен размера на дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ и дължимите разноски. В тези части е постановено ново решение,с което те са определени съответно на 6 406.65лв.и 305.08лв. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- по спорния въпрос за това дали длъжностите „организатор коопиративно и оперативно снабдяване” и „организатор корабно снабдяване”са сходни и –в тази връзка дали извършването на подбор е било задължително. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна. Оспорва допустимостта на подадената касационна жалба,като счита,че същата е просрочена. Извън горното оспорва допустимостта и с твърдението за липса на посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Отделно оспорва и основателността й. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: Въззивният съдебен акт е бил обявен в деня,посочен от въззивния съд в последното по делото заседание,а именно-15.06.2009г. Съгласно чл.315 ал.2 от ГПК – това е датата,от която тече едномесечният срок за обжалване,който в случая е изтекъл на 15.07.2009г./който е присъствен ден-сряда/. Касационната жалба е подадена на 17.07.2009г.,което след изтичане на преклузивния срок,като по делото няма данни тя да е изпратена по пощата или чрез куриерска служба. След 15.07.2009г.е било погасено правото на обжалване за страната,поради което настоящето производство следва да бъде прекратено като недопустимо,а подадената жалба-оставена без разглеждане. Обстоятелството,че на страната е било изпратен препис от постановения въззивен акт,който е получен от нея на 17.07.2009г.-не дава основание за друг извод. Изпращането на препис е задължение на въззивния съд съгласно нормата на чл.7 ал.2 от ГПК и не представлява съобщаване за постановения акт. Изрично-видно от върнатия отрязък от призовката,с която е изпълнено задължението за изпращане на препис- е било отправено предупреждение към страната,че „решението подлежи на обжалване, както е посочено в него”. Следователно- с получаването на преписа на 17.07.2009г.-страната е била уведомена,че „решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок,считано от 15.06.2009г.”-т.е. до 15.07.2009г. Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за недопустима поради подаването й след предвидения срок за обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение