Определение № 10104 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8530/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място] срещу определение № 178 от 02.10.2023г., постановено по адм.д. № 265/2023г. по описа на Административен съд – Кърджали в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по същото дело. Частният жалбоподател счита определението в оспорената част за неправилно, постановено в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС, чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 56 от Конституцията на РБългария. Оспорва мотивите на съда, че поисканата от него правна помощ не е в интерес на правосъдието и иска да бъде отменено определението в оспорената част и да му бъде предоставена правна помощ по адм.д. №265/2023г. по описа на Административен съд – Кърджали. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени направените с жалбата възражения и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 265/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали е образувано по подадена от Н. Н. А. жалба срещу решение № 204 от 22.05.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). За да остави без уважение искането на А. за предоставяне на правна помощ съдът е посочил, че производството не е сред изискващите задължително процесуално представителство и интересите на правосъдието не налагат назначаването на процесуален представител по смисъла на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПрП). Определението е правилно в обжалваната част. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 2 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Н.А. (чл.24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Характерът на производството не изисква задължително представителство във формата на приподписване на жалби на основание чл.212, ал. 2 АПК, тъй като А. не дължи държавна такса за касационни и частни жалби, съгласно Тълкувателно решение № 5/25.06.2024 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС и чл.75, ал.2 от ЗЗДискр. Наред с горното и интересите на правосъдието също не предпоставят нуждата от правна помощ. По делото не се установява фактическа и правна сложност обуславяща необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. Жалбата на А. е редовна и делото е насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание, а първоинстанционният съд е задължен служебно да провери на всички основания законосъобразността на оспорения административен акт. По тези съображения следва да се сподели крайния извод на Административен съд - Кърджали за липса на основание за предоставянето на търсената от Н.А. правна помощ под формата на процесуално представителство и определението в оспорената му част като правилно следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение