Определение № 362 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 226/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-П., срещу определение № 375 от 28.02.2011 г. по в.гр.д. № 102/2011 г. на Плевенския окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на производството по гр.д № 246/2011 г. на Плевенския районен съд. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. Ответницата по частната жалба В. В. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. И. от АК-П., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съдът е спрял въззивното производство, образувано по жалба на В. В. Й. по уважен иск на касатора Т., с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, до приключване на производството по гр.д. № 246/2011 г. на Плевенския районен съд, по иск на В. В. Й. срещу Д. В. Т., за трансформиране на натуралното задължение по алеаторния договор в неговия паричен еквивалент. Съдът е приел, че този спор е преюдициален по отношение на спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като приоритетно следва да бъде решен въпросът за поведението на кредитора, който ако е неизправна страна по договора, тъй като с поведението си е възпрепятствал изпълнението на длъжника, е налице основание за трансформиране на натуралното задължение по алеаторния договор в неговия паричен еквивалент. Въззивното определение е неправилно. Според чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело, т.е. спирането се налага, поради връзка между делата – преюдициалност на едното дело спрямо другото. В случая такава връзка между делата няма. Спряното дело касае развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение задължението на приобретателя на имота да престира натурална издръжка на прехвърлителя. Задължението по този алеаторен договор трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество като по своята същност и характер то не търпи забава. Евентуалният отказ на прехвърлителя да получи уговорените грижи и издръжка в натура, го поставя в забава, тъй като с поведението си той създава пречки да се престира уговореното, но тези обстоятелства подлежат на доказване в производството по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК и при установяването им този иск следва да бъде отхвърлен. В този смисъл разрешаването на спора по искане на длъжника-приобретател за трансформиране на натуралното задължение по алеаторния договор в неговия паричен еквивалент, е без значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Т.е., макар и двете дела да имат връзка помежду си, то тя не е при условията на преюдициалност, така както изисква чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ето защо, като незаконосъобразно обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба на В. В. Й.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,