Определение № 593 от 13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 510/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Е.-П., /дори не е посочен касаторът/, против определение от 24.02.2011 г. по ч.гр.д № 1527/2011 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 25.11.2010 г. по гр.д. № 53309/2010 г. на СРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу М. АД въз основа на запис на заповед от 10.12.2008 г. за сумата 270 290 лв. Ответното по частната касационна жалба М. АД в н.-С. е подало отговор, че обжалваното определение е законосъобразно. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че записът на заповед съдържа два падежа по смисъла на чл.486,ал.1 ТЗ: срещу представяне, т.е. на предявяване и на определен срок след издаването. Тъй като са налице последователни падежи, затова записът на заповед е нищожен-чл.486,ал.2 ТЗ. В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че въпросът: Има ли два падежа и нищожен ли е запис на заповед с посочени падежи на предявяване и на определен срок след издаването?, бил решен в противоречие с Р № 1046/21.07.2009 г. по гр.д. № 1215/2008 г. на САС. Освен това, произнасянето щяло да бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като СГС е нарушил материалноправните разпоредби. Не е налице приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като има задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1, която е цитирана от СГС. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително и за определяне на падежа, съгласно чл.535,т.3 във вр. с чл.486,ал.1 и чл.537 ТЗ, обуславя извода, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. След като записът на заповед няма валидно определен падеж, същият е нищожен и не е годно изп.основание. Въз основа на този запис на заповед не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист. Бланкетното позоваване на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Частният жалбоподател не прави разграничение между: 1.Основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, чието съдържание е посочено в т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, и е предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2. Основанието за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност, каквито доводи се твърдят от частния жалбоподател, но те не могат да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.