Определение № 600 от 04.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1050/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ„П. Ж. - [населено място] против решение №73 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 185/2010 г. на Ямболски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба- ТПК „ Съгласие” – [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след проведено производство по чл. 28 5 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Ж. А. е възпроизвел текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е лаконично, че при постановяване на решението, въззивния съд не бил разграничил особеностите на договора за изработка на ишлеме и договор за рента, като е изложено също така лаконично разбирането на страната в тази насока. Посочено е, също така, че били допуснати и съществени нарушения на съдопроиводствените правила, като са изложени накратко доводи за неправилност на изводите на съда. Лаконично е изразено и разбирането, че по отношение на естеството на договора за изработка на ишлеме и прихващане на задължения по неговото изпълнение с договор за рента липсвала конкретна практика на ВКС.Други доводи няма развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той, въпреки изрично дадените му указания и възможност не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / посочено от страната/, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконично посоченото, че по отношение на естеството на договора за изработка на ишлеме и прихващане на задълженията по него нямало съдебна практика, тъй твърдението на страната, че няма практика не съставлява самостоятелен довод, след като не е обоснована непълнота, неяснота на правна норма установяващи необходимост от тълкуването й. Кратките д оводи на касатора, свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК и поради това те нямат относимост към производството по чл.288ГПК. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение