Определение № 100 от 24.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 1028/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „Сайра – Загоре” ООД гр. С. Загора, срещу определение № 114 от 11.11.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 642/2010 г., с което се оставя без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на влязло в сила решение № 26 от 07.04.2008 г. по т. д. № 554/2007 г. на Старозагорския окръжен съд. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната молба за отмяна по същество. Ответникът по частната жалба - ПК „Розова долина” гр. П. Б. не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна от „Сайра – Загоре” ООД гр. С. Загора, тъй като молителят се позовава на обстоятелства, които не попадат в нито една от изчерпателно посочените хипотези на чл. 303 ГПК. Правилен и законосъобразен се явява направеният извод от състава на І ТО на ВКС, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Производството за отмяна по реда на чл. 303 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Отмяна не дублира обжалването, тъй като не обхваща всички видове порочни решения и общите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност присъщи на инстанционното обжалване. Отменителните основания в производството по чл. 303 от ГПК са изчерпателно изброени в закона и нарушаването на други правила, освен изрично посочените, не представляват основание за отмяна. Отмяната по чл. 303 ГПК не е фаза от исковия процес, а самостоятелно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни само поради тякой от изрично посочените в цитирания текст причини, които не могат да бъдат прилагани разширително. Видно от данните по делото, молителят не е конкретизирал основанието по чл. 303 ГПК, на което основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, въпреки че такава възможност му е дадена с определение от 14.10.2010 г. на ВКС, ТК, І – во отд. Що се отнася до правилността на направените от съда изводи, както и изложените в молбата за отмяна оплаквания за нарушаване на процесуалния закон, тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на контрол в производството по отмяна по изложените вече съображения. При тези фактически данни, определение № 114 от 11.11.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 642/2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение