Определение № 829 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 324/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Грудка А. А. от [населено място], срещу решение № 264от 11.11.2010г по гр.дело № 346/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което на основание чл. 127 ал.2 от СК е постановено непълнолетните деца А., З. и С. А. да живеят при бащата ,на същия са предоставени за упражняване и родителските права със законните последици. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, въпросът е за съдържанието на контактите между родител и дете като признак за ефективно упражняване на родителски права. Ответникът по касация Д. А. А. е заявил становище, с което оспорва основанията по изложението .Претендира разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението тезата за наличие на основание за допускане до обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е аргументирана с динамичните условия на живот ,при които се налага единият или двамата родители да работят или пребивават в чужбина, като в тази връзка питането е дали разговорите по телефон или друг технически способ представляват ефективно упражняване на родителски права, респ. кога следва да се приеме ,че местожителството на родителя е извън страната. Така поставен, въпросът по изложението не отговаря на съдържателното изискване за конкретност, тъй като няма връзка с обстоятелствата по настоящето дело, обусловили решаващите изводи на съда за това кой от спорещите страни е по- пригодния родител, с оглед упражняване родителските права по отношение на трите непълнолетни деца. Въззивният съд не е възприемал ,че бащата упражнява родителки надзор и грижи по начина, изведен във въпроса, нито е прието за установено ,че местожителството на последния е в чужбина. За да прецени решаващо приоритета в качествата на бащата като родител, въззивният съд е мотивирал избора както с желанието на децата и установеното понастоящем фактическо положение, при което грижи за тях полага бащата - с помощта на родителите си, когато същият пътува в чужбина и отсъства от страната, така и с обстоятелството ,че майката е напуснала семейството през 2009г ,от който момент не е търсила контакт със своите деца. С това е причинила емоционална травма, отношенията им са в криза ,но тези обстоятелства не са мотивирали касатроктата да обясни на децата случилото се и решението си да напусне семейството. Данните от социалния доклад също изтъкнати от съда при обосновка на решаващите изводи. Съсредоточаването на правния въпрос само върху едно от обстоятелствата, явяващо се от значение при предоставянето на родителсите права при спор ,а именно значението на факта ,че бащата пътува в чужбина, за да работи там (и не следва ли от това ,че местожителството му е в чужбина ), не обосновава допускане на касационната жалба до разглеждане ,тъй като не държи сметка за задължението на съда да отчита и преценява всички обстоятелства съгласно ППВС № 1 от 12.11.1974г. Решаващите изводи на Старозагорски окръжен съд са изградени предвид всички относими обстоятелства, които защитата преобладаващо игнорира ,тъй като не са в подкрепа на поддържаното от ответницата по иска становище. Преценката на въззивния съд на кой от двамата родители да се предоставят родителските права и начинът на нейното обективиране в решението са съобразени със задължителните указания по тълкуването на закона и константната практика, основание за допускане до обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице. Касаторката следва да заплати разноските, установени в размер на 400 лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.