Определение № 101 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 99/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. К. чрез пълномощника му адв. Д срещу определението от 19.11.08г.по ч.гр.дело № 370/08г.на Окръжен съд-Монтана,с което е оставено в сила разпореждане от 6.10.08г.по гр.дело № 268/00г.на Районен съд-Монтана за връщане на частната жалба на същата страна против определение за издаване на изпълнителен лист като просрочена. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Към частната жалба не било приложено изложение за основанията за допускане до касационно обжалване с обосновка,поради което същата била върната от председателя на ІІ г.о.на ВКС на въззивния съд за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.274 ал.3 от ГПК. В молба-изложение,подадена на 4.02.09г.в изпълнение на указанията,жалбоподателят е посочил т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Възпроизвел е законовия текст,без да обоснове кой е съществения процесуалноправен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Ето защо настоящата инстанция приема,че жалбоподателят не е отстранил нередовността на касационната частна жалба,поради което следва да се приложат последиците на чл.286 ал.1 т.2 от ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.