Определение № 358 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 80/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. П. П., подадена чрез пълномощника й адв. К. И., срещу определение № 659/13.07.2010 г. по гр.д. № 159/2010 г., по описа на ВКС, I г.о., в частта, в която не е допусната до разглеждане касационната й жалба против решение от 21.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1063/2007 г., по описа на СГС, IV-а състав, в частта му, с която е обезсилено решение от 25.10.2006 г., постановено по гр.д. № 1215/2005 г. по описа на СРС, 61 с-в и е прекратено производството по делото относно делба на ап. № 19 в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и като необосновано. Ответниците по частната жалба – С. С. П. и С. З. Б., чрез пълномощника си адв. К. С., са подали писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, в който молят същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, I-во гражданско отделение, е приел, че касационната жалба на Х. П. П. е недопустима, поради липсата на правен интерес. Правилно и законосъобразно предходния състав на ВКС е приел с обжалваното определение, че подадената от частната жалбоподателка касационна жалба, във визираната част, е недопустима. От една страна, вярно е, че първоинстанционният съд не е бил сезиран с иск за делба на ап. № 19, а единствено с иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН за намаляване на дарението на ½ ид.ч. от същия и възстановяване на запазената част на ищците. От друга страна, дори и такъв да бе предявен, то жилището следва да се включи в делбата, след уважаване претенцията по чл. 30 ал. 1 ЗН, която претенция в конкретния случай е била отхвърлена, поради което би следвало да бъде отхвърлен и искът за делба на апартамента. Ето защо правилно е прието, че поради липсата на жалба от противната страна би се влошило положението на ищците спрямо това, което е постановено от въззивната инстанция. С оглед на изложеното обжалваното определение, в частта му за оставяне без разглеждане на касационната жалба на Х. П. П., в частта й против решение от 21.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1063/2007 г., по описа на СГС, IV-а състав, в частта му, с която е обезсилено решение от 25.10.2006 г., постановено по гр.д. № 1215/2005 г., по описа на СРС, 61 с-в и е прекратено производството по делото относно делба на ап. № 19 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение