Определение № 218 от 18.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2017 г.

Производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС по въпроса подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и по въпроса допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008г./, молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, постановен при действието на ГПК от 1952г./отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./, поставени на разглеждане по ТД №7/2014г. Производството по ТД №7/2014г. по описа на ОСГТК на ВКС е приключило с постановяване на тълкувателно решение, обявено на 31.07.2017г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено. Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по подадена от Й. С. Й. молба за отмяна на влязло в сила определение №369 от 04.12.1998г. по гр.д.№1044/1998г. по описа на Русенския районен съд, с което производството по делото е прекратено. Производството по така подадената молба за отмяна е недопустимо, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане - според даденото от ОСГТК на ВКС в т. 8 на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. тълкуване, касаещо приложимостта на разпоредбата на чл.305 от сега действащия ГПК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г./отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ.бр.89 от 2007г., в сила от 01.03.2008г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./. В случая съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен на 04.12.1998г. при действието на ГПК от 1952г./отм./, като предвиденият в чл.232, ал.1 ГПК/отм./ пределен едногодишен срок е изтекъл преди влизане на сега действащия ГПК в сила. Разглеждането на молбата по същество е недопустимо и с оглед даденото от ОСГТК на ВКС в т.6 на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. тълкуване на понятието „съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на Глава 24 ГПК“, според което не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшния ход на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая производството по гр.д.№1044/1998г. по описа на Русенския районен съд е прекратено поради недопустимост на предявения по реда на чл.33, ал.2 ЗС иск, поради което постановеният на 04.12.1998г. съдебен акт не подлежи на отмяна и на това основание. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение