Определение № 1327 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 606/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от [населено място] срещу бракоразводно решение № 136 от 16.02. по гр.дело № 1547 /2010г. на Варненски окръжен съд, в частта относно предоставяне на семейното жилище, собственост на родителите на касатора, за ползване на бившата му съпруга и малолетното дете за срок от три години и по въпроса за вината. В приложеното към жалбата изложение се цитират чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,като въпрос се формулира оплакването за неправилна преценка кое жилище е представлявало семейното по смисъла на чл. 107 от СК (отм) ,необходимостта от преценка на всички конкретни за отделния случай обстоятелства и анализ на доказателства, с който съдът да подкрепи изводите си. В отговор защитата на ответницата Надежда И. Н. оспорва наличието на основания за допускане до касация и претендира разноски ,за които е приложен списък. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Тезата за основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие на атакуваното въззивно решение със задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд, защитата на касатора не привързва към конткретни тълкувателни решения или постановления на ВС на РБ, а към спорния свой довод, че за семейно жилище следва да се приеме това, което съпругът е напуснал при фактическата раздяла, въпреки че семейството се е преместило временно там, поради ремонт на ползваното преимуществено, от момента на сключване на брака жилище, собственост на родителите на касатора. Въззивният съд е приел ,че в последното заемано от семейството жилище, собственост на родителите на ответницата ,страните са били допуснати временно и са съжителствали със сестрата на ответницата поради започнат ремонт, че съпругата, на която са предоставени родителски права и детето, имат жилищна нужда, обосновала предоставяне на семейното жилище на тях, но за определен срок, тъй като касаторът е прехвърлил семейното жилище, преди негова лична собственост, на своите родители чрез дарение. При обсъждане на доказателствата в конкретния случай, включително гласните ,съдът е изложил ясни мотиви защо не приема поддържаната от касатора теза и решаващите изводи на В. по въпроса кое е семейното жилище, са в съответствие, а не в противоречие с указанията по ППВС №12/1971г и ППВС № 20/1963г. Въпрос по тълкуването и прилагането на източник на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК относно признаците на семейното жилище не е поставен в изложението, касае се за последователна, утвърдена и следвана от съдилищата практика и соченото основание не е налице Предвид гореизложеното Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.