Решение № 389 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК., във вр. ал. 1,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №27223/ 16.10.2008 год.на инж. С. М. С. от гр. С. срещу разпореждане от 25.08.2008 год., постановено по ч. гр.д. №3779/2006 год. на СГС, ІV б отд., за което е изпратено съобщение до страната на 02.09.2008 год. /виж уточнението на жалбоподателя относно акта, който обжалва, депозирано на 30.10.2008 год./ С частната жалба се иска разпореждането да се отмени, респ. да се обяви за нищожно. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгл. чл. 279 ГПК във вр.чл. 272,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното разпореждане, Градският съд е постановил връщане на частната жалба на С. С. от 16.07.2008 год. срещу разпореждане на същия съд за връщане на друга негова частна жалба до ВКС с вх. №2263/30.01.2008 год., поради неотстранени в срок нередовности. Обжалваното разпореждане на съда е предхождано от друго такова, постановено в з.з от 25.07.2008 год., с което частната жалба е оставена без движение с указания в 7модневен срок от съобщението частният жалбоподател да внесе по сметката на ВКС, държавна такса в размер на 5 лв. Това разпореждане на съда е било съобщено лично на жалбоподателя С. на 02.08.2008 год. Разпореждането не е било изпълнено, като С. не е внесъл следващата се държавна такса. С оглед на това, Градският съд правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 262,ал.2,т.2 ГПК е постановил връщане на частната жалба. Действително съдът не е изпратил препис от разпореждането за връщане на частната жалба, нито фактически е върнал същата на жалбоподателя, но това само по себе си не прави разпореждането неправилно. За страната е съществувала възможност да се запознае с текста на разпореждането и в деловодството на съда. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.