Определение № 8075 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6483/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Георгиева, срещу определение № 3608 от 25.03.2024 г. по адм.д. № 2285/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение от 08.12.2023 г. по КАНД № 8557/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., и е прекратено производството по делото пред ВАС. С доводи за неправилно възприето разширително тълкуване на нормата на чл. 631 ГПК, се иска отмяна на определението със законните последици. Ответникът по частната жалба „Реддо Логистик“ ЕООД, чрез адв.Лалова, в писмен отговор, оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на определението. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от „Реддо Логистик“ ЕООД срещу постановеното по адм.д. № 2285/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, последващо определение №6131 от 20.05.2024г., с което в производство по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК е отхвърлено искането на дружеството за допълване на определение № 3608 от 25.03.2024 г. в частта за разноските. Върховният административен съд, петчленен състав намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество – неоснователни по следните съображения: По частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение № 3608 от 25.03.2024 г. по адм.д. № 2285/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение: Обжалваното определение е мотивирано с относимост в случая на процесуалните норми на чл. 628 и чл.633 във връзка с чл.631 ГПК. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите му се споделят от настоящия състав по реда на чл.221,ал.2,предл. 2-ро във връзка с чл.236 от АПК. Определението за спиране, което е обжалвано пред тричленния състав на Върховния административен съд, безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК урежда изключение от общото правило, визирано в чл.229, ал.1, т.1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Тази норма / чл.631, ал.1 ГПК/ регламентира изрично, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до Съда на Европейските общности / сега Съд на Европейския съюз - СЕС/ запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. Касае се за процесуална норма, съобразена с чл. 23 от Статута на СЕС. Останалите съдилища, които приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, разполагат с процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото с определение от вида на обжалваното, е в унисон с изискването на чл.267 от ДФЕС и чл.4, §3 от ДЕС за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. Следователно, съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Следователно решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“– без уважение като неоснователна. Разноски в това производство не се дължат на ответника по частната жалба „Реддо Логистик“ЕООД, тъй като предмета е от процесуално естество, т.е. не е налице съдебен акт, с който се разрешава спора по същество или „се туря край на делото“. По частната жалба на „Реддо Логистик“ЕООД срещу определение №6131 от 20.05.2024г., постановено по адм.д. № 2285/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение: Определението е мотивирано с недължимост на разноски в производството, тъй като нормата на чл.143 АПК определя изрично, че такива се присъждат с оглед изхода на главния спор, като по аргумент от чл.226, ал.3 АПК, всички сторени в производството разноски подлежат на присъждане от първоинстанционния съд. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 81 ГПК, приложим по смисъла на препращащата норма на чл. 144 АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове /решения или определения/, с които спорът се разрешава по същество или се прекратява главното производство. Постановеното по делото определение № 3608 от 25.03.2024 г., чието допълване е поискано по реда на чл.248 ГПК, не разрешава спор по същество, поради сторените в това производство разноски,подлежат на присъждане при приключване на делото пред първоинстанционния съд с окончателен акт по същество или такъв за прекратяване на производството. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав