Решение № 7276 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2013 г.

Решение № 7276 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Уасам Абдулла Сюлейман против решение № 2948/30.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1082/2013 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Уасам Абдулла Сюлейман, гражданин на Ирак срещу решение № 736 от 1.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на оспорващия. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От уточнението на касационната жалба, направено от касатора с жалба от 14.12.2013 г. следва, че поддържаните касационни основания са неправилна преценка на събраните доказателства от съда и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на председателя на ДАБ. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 736 от 1.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е прието, че лицето не отговаря на материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ и му е отказан хуманитарен статут. Това решение е издадено след отмяна от ВАС на предходно решение на председателя на ДАБ в частта относно отказа за предоставянето на хуманитарен статут на кандидата. Административният орган е приел, че лицето не отговаря на материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Административният орган е изследвал актуалната ситуация в държавата му на произход, приемайки, че спорадичните актове на насилие и бомбените атентати в Ирак не достигат до границата на въоръжен конфликт. Позовавайки се на информацията от справка с вх. № 01-5182/3.10.2012 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ - МС, административният орган е посочил в решението си, че за известно подобрение на положението в региона на провинция Ниневия свидетелства броят на завърналите се през 2011 г. вътрешно разселени лица и бежанци. Посочено е, че районът на гр. Бахзани, в който е живял кандидатът е населен предимно с йезиди и данни за инциденти със сигурността в този град от последната година не са открити в информационната мрежа, като йезидите имат политическо представителство на централно и местно ниво в управлението на страната на квотен принцип. Прието е за неустановено спрямо молителя да са налице сериозни и потвърдени основания, да се счита, че единствено на основание присъствието си на тази част от територията на държавата му по произход, той да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Посочено е също така, че кандидатът не е бил принуден да напусне държавата си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота и личността му. Административният съд е приел, че не е спазена процедурата за връчване на обжалваното решение по чл. 76 ЗУБ, поради което е преценил жалбата като допустима. Съдът е приел, че решението на административния орган е правилно. От заявеното от чужденеца по време на интервюто е прието, че спрямо чужденеца няма реална опасност от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. В интервюто чужденецът не се позовава на други причини от хуманитарен характер. Във втората по ред молба за закрила чужденецът не се е позовал на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, а посочените такива едва във второто производство са преклудирани от първото. По време на интервюто от 3.10.2012 г. лицето се е позовало на напълно различни факти, незаявени в предходното административно производство - настъпателна агитация на кюрдските партии, които искали да го привлекат в своите редици и убийството на 24 йезиди през м. април 2007 г. Тези причини били напълно нови и съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото, както в първото производство, така и по време на второто производство, приключило с решение № 557 от 23.11.2009 г. на председателя на ДАБ, отменено с решение № 10684 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 8919/2011 г. на ВАС в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут, чужденецът не се е позовавал на такива обстоятелства, свързани с бежанската му история. В обжалваното решение са разгледани различните хипотези по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ съобразно задължителните указания на петчленния състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна защита е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство. Прието е, че оспорващият изрично е заявявил, че не е бил чл. на политическа партия, не е влизал във взаимодействие с религиозни, терористични или други организации, не е влизал в контакт с армията или полицията и не е имал проблеми с официалните власти в страната. Не е бил заплашван, не е задържан, арестуван или осъждан. В производството не е установено чужденецът да е бил принуден да напусне държавата си по произход съобразно причините, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не е установено предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно от справка № 01-5182 от 3.10.2012 г. на дирекция "МДЕБФ" при ДАБ, съдът е съобразил насоките на ВКБООН за оценка за допустимост на нуждите от международна закрила на иракчаните, търсещи убежище от 31.05.2012 г. От него става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците е разделил страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка в района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът е намерил, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. В информационната мрежа не са открити данни за инциденти в града, където живеел чужденецът. По отношение на принадлежността на лицето към религиозната група "йезиди" изрично е посочено, че ВКБООН дава препоръка, че с оглед конкретните обстоятелства членовете на етническите малцинства от централната и южна част на Ирак е вероятно да имат нужда от международна закрила не само поради своята етническа/религиозна принадлежност, но и с оглед религиозните им вярвания и/или приписвани политически възгледи. В случая обаче лицето е живяло в провинция, която не попада в централната и южна част на Ирак и поради това препоръката на ВКБООН се явява неприложима. От последните данни за положението в Ирак, не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, поради което е законосъобразен изводът за неприложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не е приложима и нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Съдът е приел, че престоят на чужденеца за дълъг период от време на територията на страната (от 2007 г. насам) не съставлява обстоятелство, което да обуслови предоставянето на субсидиарна закрила под формата на хуманитарен статут. Нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на чл. 9 ЗУБ и същата урежда такива причини, стоящи извън волята на конкретното лице, от които да може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени (засегнати) в държавата му по произход. Такива обстоятелства не са посочени от чужденеца. По тези съображения съдът е намерил, че оспореното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка по спора. Изводите на съда съответстват на установените обстоятелства по делото, поради което са обосновани и правилни. На 3.10.2012 г. с чужденеца е проведено интервю. В него е заявил, че не му е оказвано насилие и не е бил изтезаван в Ирак, както и не е арестуван и задържан. Искал да остане в България, тъй като е тук повече от 6 години и ако се завърне обратно, ще има проблеми с партиите, религиите и малцинствата, без обаче да сочи конкретни обстоятелства, случили се с него, въз основа на които да се направи обоснован извод, че твърдяните евентуални проблеми биха били реални и в степен, застрашаваща живота и сигурността му. Основателен и верен е решаващият извод на съда, че за жалбоподателя с оглед личната му история и установената обстановка в държавата му на произход и по-конкретно в района, от който идва той, не са налице предпоставките, визирани в закона, заради които да му бъде предоставен хуманитарен статут. Решението като правилно следва да бъде потвърдено.