Определение № 65 от 08.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 581/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 346/10.03.2010г., постановено по т.д.№ 756/09г., с което Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 168/16.04.2009г. по т.д.№ 732/08г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма],[населено място] обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за периода от 11.07.2005г. до 29.02.2008г. от 49862.83 лв. върху главница от 141432.33 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и от 39919.22 лв. върху главница от 113228 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът [фирма],[населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение ответникът – настоящ касатор е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение на задължения по договор за наем, като претендираното обезщетение за забава е присъдено от датата на предявяване на иска за главницата до датата на заплащането й. Възражението за погасяване на претенцията по давност е отхвърлено на основание чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД, както и възраженията, че не е налице забава, тъй като кредиторът не е оказал съдействие на длъжника да изпълни задължението си. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите относно недобросъвестното поведение на кредитора и относно момента, в който длъжникът изпада в забава, когато не е определен ден за изпълнение. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По въпроса за недобросъвестното поведение на кредитора касаторът разсъждава, че следва да се определят правила за това кои действия и изявления на кредитора представляват такова поведение и какво е неговото влияние върху размера на присъденото обезщетение. Въпросът е посочен общотеоретично и не е от значение за изхода от конкретния правен спор, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. В случая, задължението е парично и въззивният съд и изложил подробни съображения за неговия характер на носимо задължение и е посочил правните норми за освобождаване на длъжника от отговорност. По въпроса за заплащане на обезщетение за забава касаторът се позовава на Решение № 1528/31.07.2003г. по гр.д.№ 1285/02г. на ВКС, ІV г.о. и на статия, публикувана в системата “А.”. Приложени са и две решения – първоинстанционно и въззивно по друго дело, но в същите не е коментиран поставеният въпрос. В цитираното решение на ВКС не е прието, разрешение, различно от аргументацията на въззивния акт – изпадане на длъжника в забава от момента на подаване на исковата молба. И. правно становище в приложената статия не попада в основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Право на разноски има ответникът, но не е представен списък по чл.80 ГПК или доказателства за извършването им, поради което такива не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд